Морето, вятърът… и още нещо

 
6

Факт е, че ако потърсим корените на кайта, ще трябва да се върнем доста назад във времето. Чак до онзи първи китаец, на когото му хрумнало да върже сламената си шапка на тънко въженце и да я пусне да се рее по вятъра. Съмняваме се, че е можел да си представи докъде ще развие неговото “откритие”, пък и едва ли се е замислял чак толкова – защото да правиш нещата единствено заради удоволствието от играта е тънкият момент, надскачащ времепространствените ограничения, и свърващ дребничкия китаец с всички нас, зарибените по екстремните спортове.

Някакви си 200 години назад във времето датира и първата употреба на кайта като начин за придвижване. Отговорник за това е англичанинът Джордж Покок, комуто хрумва да използва огромно хвръчило за транспортиране на каруци по сушата. Четирилинейната система, която е използвал за управление, не се е променила особено и до днес.

В началото на ХХ век пък Самюел Коди става първият човек, който успява да пресече английския канал с малка лодка, задвижвана от управлявано от него хвърчило. И така, до към края на отминалото столетие, когато с развитието на синтетиката хвърчилата стават все по-ефективни. По това време вече се правят опити за комбинирането им с кану, ски, шейни, водни ски, кънки, но не могат да се нарекат особено успешни. И все пак, първото патентовано надуваемо хвърчило става факт през 1984 г., дело на двама братя от Франция, Донимик и Бруно Леганьо.

Следващата стъпка се осъществява в Нова Зеландия, където през 90-те Петер Лин поставя основите на кайт-бъгинга, като комбинира триколесно бъги с текстилно аеродинамично хвърчило с клетъчна структура (парафойл).

Горе-долу по същото време във Щатите пък Бил Роселърс, инженер по аеродинамика в Боинг, и неговия син Кори патентоват кайт-ски система, състояща се от водни ски и двулинейно, тип делта планер хвърчило, с малък хоризонтален лост, контролиращ скоростта (бар). Оттам не минава много, докато ските се преобразуват в дъска, подобна на тази при уиндсърфа и ето, през 1996 г. в Мауи започва популяризирането на кайтсърфа. Още на следващата година братя Леганьо пускат на пазара революционното като дизайн хвърчило “Wipika”, структурирано от надуваеми туби и проста система от въжета, свързани с краищата на хвърчилото, две от които подсигуряват вдигането на хвърчилото от водата.

Усъвършенстването обаче не спира дотук и съвсем скоро Леганьо разработват и кайт с дъговиден дизайн. Следва обучението на първите професионални кайтбордисти, появата на първите училища, та до първото състезание, проведено през септември 1998 в Мауи и спечелено от Флаш Остин. Първоначално сърфистите използват еднопосочни дъски, подобни на тези в уиндсърфа, но с началото на новото хилядолетие все по-популярни стават двупосочните дъски.

След 2000-та година нещата започват да се развиват главоломно бързо. Непрекъснато усъвършенстване откъм дизайн и сигурност, масова популяризация и все повече зарибени, които да тласкат развитието на кайтсърфа все по-напред… Нищо чудно, че спортът печели толкова бързо последователи – кайтът се учи сравнително бързо, може да се практикува независимо от състоянието на водата (стига, разбира се, да има вятър), и ти дава един несравним приток адреналин. След като си си набавил необходимата екипировка пък можеш да практикуваш и през зимата на сняг, а фактът, че е доста компактна и със сравнително малък обем, ти позволява лесно да я натовариш в колата или самолета, и да запрашиш към някой спот.

Какво ще ти трябва?

Дъска, кайт, контрол бар с въжета, система за безопасно освобождаване, трапец (седалка) и помпа. Приготви си една стабилна инвестиция като за начало, но няма как – компромисът със собствената ти сигурност и живот не е добра идея. Можеш да се снабдиш с повечето неща и втора ръка, но тук си има съществени рискове, все пак няма как да си сигурен как е била експлоатирана или през какво е минала екипировката, затова ако не разбираш или ако нямаш сигурен човек, на който да имаш пълно доверие, по-добре заложи на новото.

Крилата се различават едно от друго в няколко насоки. По отношение на управлението има няколко системи – с 2, 4, или най-популярните в последно време, 5 линии, закрепени съответно за бара и краищата на крилото. Петлинейната система ти подсигурява допълнителна стабилност и максимално улеснява вдигането от вода. Дължината им варира, като в началото е по-добре да започнеш с по-къси линии, за да можеш да усетиш как кайтът ти реагира на всяко движение на бара, а впоследствие да преминеш и към по-дълги.

Като видове хвърчилата биват меки и твърди. Меките са с размери от 1.5 до 19 кв.м. Приличат на парашут тип крило и се пълнят с въздух. Малките размери меки хвърчила са предназначени за забавление или съвсем начално обучение, големите меки хвърчила са за слаб вятър и по-често се използват за сноукайт. Така наречените “твърди” хвърчила са с твърд челен ръб и лати, разположени от челния към задния ръб на крилото, които се напомпват с въздух и придават форма. Размерите както на хвърчилата, така и на дъските варират, за да отговарят по-добре на силата на вятъра – най-широко използвани са крила от 7 до 16 кв.м. Твърди крила над 16 кв.м на практика не се произвеждат. Най-караните са с размер 10, 12 и 14 кв.м. Колкото по-силен е вятърът, толкова по-малко трябва да е хвърчилото. Малките хвърчила се използват и за началните уроци, обаче при слаб вятър, за да може начинаещият да свикне с управлението на крилото, без да има голяма тяга в него.

Кайт крилата се делят на С, Bow и Sigma. С-кайтовете (формата на крилото наподобява буквата C) са за фристайл и трикове, за по-напреднали райдъри. Имат контролен бар с 5 линии, които се свързват директно с крилото. 5-тата линия на кайта служи за по-лесен рилаунч и обезветряване. C-кайтове с 4 линии вече не се произвеждат. Bow кайтовете (с по-отворена форма, като лък) са с контролен бар с 4 линии и ролки (полиспасти), което осигурява по-лесен и “мек” контрол, по-голяма възможност за обезветряване. Системата се нарича SLE. Sigma кайтовете (последната иновация) дават максимален контрол, и възможно най-лесен рилаунч от водата. Изключителната сигурност на Sigma кайтовете е свързана с т. нар. geo tech патент, това са ленти, които не позволяват крилото дори и при случайно обезветряване да “колабира”. Тези кайтове също са с контролен бар SLE и полиспасти. Sigma и Bow кайтовете са много подходящи и за каране на вълни. Съществува и така нареченото крило “Хибрид” – това на практика е по-затворен Bow кайт с контролен бар SLE.

В началото няма как да стане без инструктор. Кайтът си е доста екстремно занимание, предвид факта, че си движен едновременно от две стихии, водната и въздушната, и единствения, който упражнява контрол върху крилото и дъската, си ти и твоето тяло. Започва се със сухи тренировки на плажа, за да свикнеш да управляваш крилото, как то реагира на бара и всяко твое движение, как да го разпъваш, вдигаш, приземяваш, връщаш в пауър зоната. Едва след като си усвоил оновните положения на сушата, може да влезеш и във водата, където пък ще трябва отделно да мислиш и управлението на дъската. Следват усвояване на водния старт, каране срещу и перпендикулярно на вятъра, обръщане, подготовка за скок… Имай предвид и, че всеки път, когато изпуснеш вятъра, и не успееш да вдигнеш крилото от вода, ще ти се налага да стигаш с плуване до него, което си е доста изтощително занимание. В общи линии, при подходящи условия, т.е. досатъчно силен и постоянен вятър, ще ти трябват не повече от 3-4 дни, за да възприемеш теорията и да успееш да я приложиш на практика. Оттам насетне – вятър те вее!

У нас вече има достатъчно места, на които можеш да започнеш с обучение и практикуване. Като за начало няма да ти е нужна екипировка, защото всички училища разполагат с учебна такава. Най-популярните спотове, където става за каране и има надеждни инструкури, са Шкорпиловци, Варна, Бургас, плажът на Градина и къмпинг Корал. Имай предвид обаче, че ако смяташ да съчетаеш лятното море с уроци по кайт, август може и да не е най-подходящия сезон от гледна точка на вятър. За сметка на това късната пролет и ранно лято (април-юни), и особено септември-октомври, когато темепературите са все още сравнително високи, духа много повече, а излизат и вълни, са много по-подходящи. Ако обаче не ти се чака, има едно място, на което условията са почти непрекъснато отлични, и само за няколко дни ще усвоиш и теория, и ще задообрееш в практиката – турският остров Гьокчеада.

ВИЖ ОЩЕ: Какво да правиш с кайта през зимата? Караш сноукайт, разбира се

   

6 КОМЕНТАРИ

  1. Здравейте,

    за къмпинг Корал чета все някакви неща от сорта “Заливат къмпинг „Корал“ с бетон”. Има ли нещо вярно в тези истории или все осте може да се кара там.
    Иначе статията е много добра макар и обобщителна. Бих се радвал за повече спот-инфо.

    Поздрави,
    Д.

  2. Здравей Димитър :)

    за къмпинг Корал и двете неща са верни – плановете са да бъде залят с бетон, но все още може да се кара там :) за момента нищо още не се случва

  3. … (оп, непредвиден ентър:)))

    надяваме се, опитите на хората, които се борят да го съхранят незастроен, да се окажат успешни и да не се превърне в селище за 2500 дебели бели хора с подземен паркинг :))) каквито са плановете на инвеститорите…

    поздрави и идвай на корал, последните три дни се счупи да духа :)))

  4. Хубаво сте го написали, идеално за таргета на списанието, обаче за да не се объркват бъдещите желаещи да навлязат в спорта, нека доуточним някои неточности в текста.
    1.”Кайт крилата се делят на С, Bow и Sigma.” – ..и това е всичко? Ами няма ли така да ви се разсърдят Delta и Soft кайтовете ако не ги споменете? Уточнете поне, че Naish имат С, Bow и Sigma. Другите марки предлагат и други модели… :)
    2.”С-кайтовете имат контролен бар с 5 линии” – е как така тогава моят С-кайт има 4…? Да не би да са забравили да ми дадат едната? :)
    3.”август може и да не е най-подходящия сезон от гледна точка на вятър” – това лято точно Август започна изобщо да духа нещо, а слабите бяха юни и юли…и освен това всички знаем, че когато духа силно на Гьока (което не е най-подходящото за начинаещи), обикновено си има вятър и по Черноморието (идеален за начинаещи и обучаващи се).
    4.”Имай предвид и, че всеки път, когато изпуснеш вятъра, и не успееш да вдигнеш крилото от вода, ще ти се налага да стигаш с плуване до него, което си е доста изтощително занимание.” – нека да оставим тези неща да бъдат обяснени както трябва от добре споменатите инструктори по нагоре в текста и да не плашим хората..:)
    Иначе браво за текста, трябва да има повече такива и не забравяйте, че има и други спортни събития освен Crazy Island Open, провеждаяи се на територията на нашето Черноморие, които са не по малко достойни за отразяване!
    Със здраве и много вятър!

  5. Благодарим ти за смисления коментар Викторе. Много се радваме, че си отделил време и внимание, за да споделиш мнението и знанията си с нас.
    С голямо удоволствие промотираме и отразяваме всяко едно събитие свързано с алтернативни спортове в България, за което разберем или получим инфо. Моля не се колебайте да ни изпращате информация под формата на насоки, новини, репортажи, цели статии и всичко което сметнете, че е редно да присъства на сайта.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.