Еко Списание за
Екстремни Спортове

Макар и да съществува като самостоятелен спорт вече повече от трийсет години (като официално начало бележим някъде началото на 80-те), сноукайтингът тепърва набира популярност у нас. Най-вероятно поради все повечето зарибени по кайтсърфа, които не искат да оставят крилата да прашасват през зимните месеци. Иначе практикуващи го има от няколко години, но едва напоследък се обособява като масова алтернатива за зимно забавление. И защо не, при все че сноукайтът ти дава точно онази независимост, която всички ние търсим в планината и откритите пространства. От една страна, защото не си ограничен от влекове, работно време, навалица по пистите и скъпоструващи карти, от друга – нямаш нужда от допълнително закупуване на екипировка, в случай, че вече практикуваш някоя от двете му съставни части – кайтсърф и сноуборд/ски, а от трета – защото това е единствения вариант, който ти осигурява възможността не само да се пускаш надолу, но и да катериш нагоре по склона. В общи линии единственото, от което се нуждаеш като условия, са достатъчно открито пространство и вятър. За разлика от кайтсърфа, за сноукайт нямаш нужда от чак толкова силен вятър, тъй като снега ти подсигурява допълнителна скорост. Поради тази причина можеш да караш и с по-малко крило, отколкото във вода, което пък не изисква и чак толкова сила за управление. От тази гледна точка, в случай, че си начинаещ с кайта, ще ти бъде доста по-лесно да се научиш на снега. В общи линии, след няколко часа с тренировъчно крило, ще си достатъчно способен да се пробваш и с истинско такова.

Друг безспорен плюс за начинаещите идва от факта, че когато крилото ти падне, стигаш до него с ходене, вместо да ти се налага да плуваш до него. Колкото до терена, не забравяй да провериш предравително за евентуални проблемни места, като камъни, остри ръбове, дървета в близост… Макар че всяка достатъчно открита местност би могла да изглежда подходяща на пръв поглед, не е точно така, предвид факта, че в полетата например често има тръни, които могат да се окажат фатални за крилото ти, снега много по-лесно се отвява от вятъра, а и няма релеф, който да ти предложи нещо по-интересно като преживяване; ако пък говорим за замръзнал язовир например, ледът може да не е еднакво дебел навсякъде. В общи линии с едно предварително проучване на терена, би избегнал всякакви евентуални неприятни последствия за теб и крилото ти. При всички положения, особено ако си начинаещ, не е добра идея да си сам, или с други неопитни хора, така че избери вариант с инструктор или поне практикуващи приятели/познати/и дори непознати, едва ли някой ще ти откаже добра дума и насока. Все пак и сноукайтът, както всички останали екстремни спортове, си има своите конкретни специфики, и дори да си практикувал кайт и борд поотделно, е добре в началото някой да насочва и наблюдава какви точно ги вършиш.

Какво точно ти е нужно?

Ако вече имаш крило, с което караш през лятото, няма проблем да го използваш и за сноукайт. В другия случай, ако тепърва ще се учиш, добра идея е да започнеш с по-малко крило – конкретният размер се определя според теглото ти. Имай предвид обаче, че ако смяташ да използваш кайта и във вода, малкото крило може да не ти върши много работа, тъй като там ще ти трябва по-силен вятър, за да подкараш, а съответно и по-голямо крило. За да става и за сняг, и за вода, кайтът трябва да е с твърд корпус, който ще предотвратява потъването му при падане във водата. Отделно, ако изпуснеш посоката на вятъра, крилото няма да се прегъва и по-лесно ще го върнеш в пауър зоната. Ако ще го използваш само за сняг обаче, можеш да избереш и меко крило, за което е характерна предна част с въздушни канали, които се надуват и увеличават в зависимост от силата на вятъра. Дъската би могла да е същата, с която караш борд, но ако си перфектционист, може да помислиш и за специална сноукайт дъска, която е по-компактна и маневрена.
И не забравяй каската!

Къде става за каране?

Сред най-популярните места са горното и долното плато на Витоша, както и билото на Стара планина. Витоша печели точки и с факта, че долното плато е лесно достъпно за коли – от паркинга си горе за петнайсетина минути, т.е. няма да ти се налага да влачиш екипировката в продължение на километри. При достатъчно вятър (а когато си духа, особено на горното плато, си духа, тъй като няма препятствия, които да спират порива), можеш да стигнеш от долното до горното плато, а оттам да обиколиш и цялата планина, карайки.