Да се върнем обратно към Земята

 
1

Христо Христов, обявен след една анкета за най-сексапилиния вегетарианец в Европа за 2011 година и най-добрият скейтър в Разград, се занимава с йога, хип-хоп музика, живял е в биоферма в Испания, работил е в биофурна в Швеция, пече си сам хляба и се храни здравословно.

По повод на Международния ден на Земята Екип7 разговаря с разградския природозащитник за наболелите проблеми, свързани с природата и земята.

Откога реши да живееш природосъобразно и защо?
Може да се каже, че през студентските си години /учих в София в УНСС/ започнах да се замислям за връзката ми с околния свят, за това как човечеството влияе на планетата и какво получава като резултат от собствените си действия. Просто осъзнах, че Земята е наш дом и че човечеството е част от един по-голям организъм. Всичко е взаимосвързано и това, което правим, влияе както на другите около нас – хора, животни, природата като цяло, така и на нас самите и за да може механизмът да работи добре, е нужна хармония и баланс между отделните компоненти на системата.

Реклама - RedBull Moreni Challenge 2019


Какво значи за теб природосъобразният начин на живот?
Най-просто казано, това е живот, съобразен с природата на човека. Какво ще рече това за мен ли? Първо, живот в подходящата за нашия вид биологична среда – приятно, топло и слънчево време, както на тропиците. Навремето голяма част от хората са напуснали тропиците, но с помощта на дрехи, огън и прочие са си пресъздали изкуствен тропик. Освен това са нужни чиста вода; консумиране на подходяща за нашия биологичен вид храна – цели, сурови, узрели, пресни, биологични плодове и зеленчуци, сурови ядки и семена, зърнени и бобови варива.

Нужни са интензивно движение, компания, общност, достатъчна почивка и сън, спокойствие. А съвременният начин на живот е точно обратното – обитаване на замърсена изкуствена среда в градовете, пиене на нечиста вода, консумиране на отровена с химикали храна – пестициди, хербициди и всякакви други отрови, голяма част от която дори не влиза в графата човешка храна – боклуците с лъскави опаковки съдържат всичко, само не и истински хранителни вещества.

А и прекомерната употреба на животински продукти… От една страна – живот, забързан и стресиран, а от друга – заседнал и обездвижващ. Това води единствено до болести, неудовлетворност от живота, депресии, паранои и прочие. Обратно на него, природосъобразният начин води до здраве, спокойствие, уравновесеност, духовно удовлетворение и пълнота.

Разбрах, че си бил в биоферма в Испания. Разкажи по-подробно за пребиваването си там.
Близо година живях там. Едно изключително преживяване! Успях да вкуся от живота, за който така силно бленувах. Връщане обратно към земята, възстановяване на изгубената връзка с природата. Условията на живот бяха доста примитивни и се лъжете, ако мислите, че беше като ваканция в някой курорт. Но точно там започнах да създавам на практика нещата, за които мечтаех и се борех. Мястото се намира в планината над едно малко градче. Приятели на мои приятели живеят там. Купили мястото преди няколко години и започнали комунален проект за самоустойчив начин на живот. Къщата – доста стара, но чрез ремонти всяко лято са подобряват малко по малко условията за живот.

Електричеството е оскъдно и се набавя от няколко слънчеви панела на покрива. Достатъчно за осветлението и радиото, но в зимните месеци доста често сме имали енергийни кризи и сме били на свещи. Готвенето и отоплението беше на дърва. Събирахме сухи клони и дървета от близката гора. Питейна вода си набавяхме от планински извор и първоначално ходехме дотам с дамаджаните, но после прекарахме тръби до къщата.

Имаше напоителен басейн, който се използваше за поливане на градините и за разхлаждане през горещите летни месеци. Имахме си градини, но си отглеждахме храна за лична консумация – различни зеленчуци, плодове. Беше много готино! Вместо химични торове използвахме традиционни земеделски похвати – оборски тор – главно от магарето и кокошките, мулчиране (покриване на почвата с органична материя, най-често суха трева, слама и т.н., като по този начин влагата в почвата се задържа и съответно почвата се подхранва от разлагащата се органична материя).

Имахме доста маслинови дървета. В началото на зимата събирахме реколтата от тях и ги давахме за студено пресоване в един местен семеен кооператив. И така си имахме зехтин първо качество за цялата година. Жизненоважно препитание беше ръчното производство на биопълнозърнест хляб с кисел квас в пещ на дърва. Веднъж седмично месехме и печахме хляб, който после продавахме в града на пазар, организиран от местните производители, където хората от региона се събират и продават нещата, които са произвели. Хубавото е, че така се елиминира посредникът и цената на тази продукция е доста по-ниска, отколкото е в повечето биомагазини и хората могат да си намерят качествена здравословна храна на доста прилична цена.

А освен това така се запазва околната среда, защото се произвежда чиста храна без използването на химикали и отрови, а и не се хаби много енергия и горива за транспортиране на храната. Ние продавахме или разменяхме хляба за разни други неща като например портокали, ябълки, зеленчуци, козе мляко и сирене, домашни консерви от рода на лютеницата и други. Всяка година ходя на гости на моите приятели поне за един месец, за да си събера нужните емоции там. Бил съм и в Швеция на работа в една биофурна. Сега вкъщи сам си пека хляба.

Как според теб влияе промишленото земеделие върху природата и живота на хората?
Една доста сериозна, дълга и многопластова тема. Промишленото земеделие набира сила в световен мащаб и измества традиционното селско стопанство след Втората световна война. Започва тъй наречената „зелена революция“, целяща да реши проблема със световния глад. Трактори, комбайни, пестициди, хербициди, синтетични торове, хибридни семена, сортове, даващи по-голям добив… Резултатите първоначално изглеждат зашеметяващи.

Увеличават се добивите, а с това се повишава общото жизнено равнище. А производителността и повишените добиви от основния сектор водят до понижаване цените на „земеделската“ продукция. Освободената покупателна способност се обръща към стоките за „масово потребление“ (коли, електродомакински уреди) и развлеченията. Но имаме и много нежелани резултати: разрушаването на живота на почвите и замърсяването на атмосферата, здравословните проблеми на хората. Нито една област на Земята не е пощадена! Пестициди се намират дори в млякото на дивите елени в Лапландия. Всички в световен мащаб търпят щети. Нещата, както винаги, са взаимно свързани. Новите хибридни сортове, за сметка на голямата продуктивност, са изключително дебилни. Те налагат използването на химически препарати, за да ги предпазят от вредители.

Химическите компании, произвеждали отровни газове през Втората световна война, намират ново призвание и започват да произвеждат пестициди, хербициди и всякакви циди (убийци). Но покрай решаването на проблема с вредителите, вземат, че намазват и други печеливши. Естествените врагове на вредителите остават без храна или с отровна храна, което погубва и тях и води до унищожаването на цели екосистеми. Самият човек става жертва на своето творение – консумираната отровна храна в продължение на години дава вече своите резултати.

Дихателни проблеми, разстройване на паметта, дерматологични състояния, рак, депресия, неврологични дефицити, аборти, вродени дефекти… А интензивнотото експлоатиране на почвите ги прави стерилни. От жива среда почвите стават мъртва зона, хранеща се с химически торове, все едно изкуствено храним растенията през катетър. Също така днес хората привършват своето завладяване на обработваеми земи.

Падат последните дървета на древните гори в Амазония, в Габон, в Индонезия, за да бъдат заместени с индустриални плантации от соя, маслодайни палми, кафеени и какаови растения. Дребните селяни биват изгонвани от земите им. Изключително важен момент са и семената. Нашите деди години наред са събирали семената на най-добрите растения и следващата година са ги засаждали. Но днес хибридните семена създават зависимост на фермерите – растенията от тези семена са стерилни и не могат да се използват повторно и следващата година се купуват нови.

Монокултурите убиват биоразнообразието. 75% от отглежданите култури, че и повече, са изчезнали. Навремето са се култивирали 4000 вида картофи, а днес са останали по-малко от дузина. А и най-голямата опасност, набираща сила през последните години, са генномодифицираните култури.

Проблемът е доста актуален и за България, и за повечето хора в света. Това е така наречената втора „зелена“ революция. Същите компании, произвеждащи споменатите хебрициди, пестициди и други такива, стоят зад генното инжeнерство – Monsanto, Dow, Bayer, Syngenta, DuPont и BASF. Тази зависимост – всяка година да се купуват техните „патентовани“ семена, препарати и прочие, слага окови върху човечеството. Който контролира храната, диктува правилата! Горещо препоръчвам документалните филми „Светът според Монсанто“ и „Храна ООД“.

Как според теб всеки един от нас може да подпомогне опазването на природата и живота на Земята?
Най-важното е човек да се самоосъзнае. Да разбере къде се намира, къде иска да отиде, какво иска да направи, как ще го направи и най-важното – да действа! Промяната става първо чрез осъзнаване. За да променим света, първо трябва да променим себе си. Та почваме от малките неща – какво ядем, откъде пазаруваме, как си изкарваме прехраната и така нататък. Да си отглеждаме храната сами! Ако не можем, да подкрепяме местното производство!

За предпочитане са местните биопроизводители, ако съществуват такива, ако ли не – да поощряваме другите производители да зарежат отровите и да преминат към натурално земеделие. Та вместо да подхранваме корпоративни акули, които нацвъкаха най-различни големи хранителни вериги, да ходим на пазара и да търсим местни производители (в понеделник и петък идват хора от селата, продаващи своята продукция).

Другото важно – да рециклираме, и да използваме стари неща, които не ни трябват – да не ги изхвърляме на боклука, а да ги подарим на някого, който би ги използвал. Да слезем от колата, да караме колело или да ходим пеш. Имаме нужда от движение, а така освен че ще намалим вредните емисии, ще спестим и пари. Да консумираме по-малко пластмасови неща (псевдохрани и напитки в опаковки, бутилки и т.н. – те генерират купища боклук в природата, а и в нашето тяло). Да почистим кварталната градинка или парк. Да засадим дърво и най-важното – да научим децата на това, иначе ще има да чистим безкрай. Да се върнем обратно към земята!

   

1 коментар

  1. Много необосновани изказвания, четени и цитирани от масовите комуникации. В България съвсем не е на това ниво земеделието, както го описва Христов. За беда, българина е беден, не му се харчат пари за пестициди, торове, хибридни семена. Апропо, именно те (хибридните семена) са създадени с цел висок добив и устойчивост на болести и неприятели. При пшеницата е водещо класа да не се рони, да е ниско растението, за да не поляга (от това се губи много при жътвата), съдържанието на глутен, за да е “хубав” хляба, не на последно място добива е значително по-голям. Същото е и при царевица, рапица и т.н.
    Но що се отнася до зеленчуците като сравня Бг с останалите страни сме много по-добре. В Гърция съм виждала как се изхвърлят едрите плодове (домати, картофи, пипер), за да не се набива на очи, че е торено и да изглежда по-естествено. Замислете се какво купувате…
    А и в крайна сметка сега се отделя голямо внимание на биологичното земеделие, толерира се. Само да вметна, че тук можем да си купим свободно всякакви пестициди, докато в Германия няма една агроаптека, от която да пазарува човек, който не е специалист….
    Оказва се, че понякога да живееш в страна като нашата си е голям плюс. Та кой няма селце, в което да не си отглежда зеленчуци и плодове :)

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.