Боулдър край езерото Бафа

 
2

Четирима сме – Ива Цанкова, Явор Панов, Светослав Кавръков и аз – Руслан Вакрилов. Не ни се стои в града и решаваме да прекараме новогодишните празници далеч от софийския смог, студ и лудница. Къде? Питаме чичо Гугъл къде наблизо е топло, красиво и има боулдъри за катерене, гледаме много снимки и клипчета и решаваме. Езерото Бафа, намиращо се на 70 километра север-североизток от Бодрум, Турция. Товарим колата и 16 часа по-късно се озоваваме сред майски температури, селска романтика, екзотична флора и фауна и далечното ехо от хилядолетна история. И милиони боулдъри.

<< after the jump >>

Твърде горещо през лятото, но с идеални температури през зимата, Бафа е притегателно място за сърфисти, катерачи и обикновени хора, които искат да избягат от тълпите туристи, стичащи се тук през топлите месеци. А туристите идват от цял свят заради интересната история на това място, пазещо данни за човешки поселения още от Ранната Бронзова ера – множество скални рисунки, криещи се в пещери и ниши. Тук могат да се видят и твърде интересните руини на древногръцкия град Хираклеа, датиращ от пети век преди Христа – голяма част от внушителния храм на Атина и дългата над 60 километра крепостна стена са все още добре запазени. Хираклеа е бил град с голямо търговско и културно значение, но постепенно запада, след откъсването на залива от Егейско море. Това, което днес е езерото Бафа, преди е било дълбоко врязан залив, който реката Меандър, отлагаща седименти по делтата, постепенно откъсва от морето и оформя като солено езеро.

На мястото на Хираклеа намираме малко селце на име Капъкъръ, препитаващо се от земеделие и туризъм. Всяка зелена поляна е направена на пасище или маслинова горичка, а в селото има десетина семейни хотелчета, които приемат множеството туристи през лятото. Тези хотелчета, наричани “пансион”, представляват няколко стаи с двойни легла (задължително с розов балдахин) и баня, заедно с малко ресторантче, придружено с голяма тераса и прекрасна гледка към езерото. Когато пристигаме, ги намираме половината затворени, а другата половина изпаданали в летаргия и, общо взето, скучаещи. Пак от интернет знаем кой е т.нар. катерачен пансион – „Пеликан“. Появата на кола, претъпкана с багаж, екипировка и четирима българи, е приятна изненада за задрямалия на верандата мустакат собственик на име Йосуф. Веднага наизкачат още десетина роднини, които ни оглеждат с интерес, а думите “комши”, “Булгаристан” и “klettern” правят усмивките още по-широки, а любезността става почти непоносима. Явно “комши” веднага ни прави свои хора, а в Пеликан Пансион катерачите са на особена почит. Дали заради това или заради слабия сезон, но цените са наполовина по-ниски от обявените в Интернет. Комуникацията става посредством смесица от развален немски, няколко английски думи, няколко турски думи, за които се сещаме, и много body language. С времето разбираме, че знаем не малко, а ужасно много турски думи, просто не го осъзнаваме. Малко пазарлък и съвсем се разбираме за цената.

Навсякъде в и около селото щъкат дребни дядовци и дебели забрадени баби с шалвари и огромни люлеещи се гърди, които тичат подир някоя крава. А ако се случи да видим заедно дядо, баба и магаре, познайте кой язди магарето. И всички са безкрайно усмихнати и приветливи. Всеки, с който се разминем, вдига ръка за поздрав, а когато сме извън селото и видим през няколко ниви някой дядо да си брули маслината, винаги сме посрещнати с бурно махане на ръка и задължителното “Мераба”. Чак ни става неудобно, защото ние като типични мрачни българи не сме свикнали на такива любезности между непознати.

ВИЖ ОЩЕ: Рус Вакрилов за едно пътешествие до Дача – новата перла в короната на спортното катерене

Около Бафа намираме екзотичната флора и фауна, способна да заинтригува всеки орнитолог, херпетолог и инсектолог. Езерото е убежище за корморани, розово фламинго, пеликани и куп друг пернати (които не можахме да разпознаем), а вечер хълмовете се огласяха от десетки сови, кукумявки и други нощни грабливи птици. Сгушили се в цепнатини и скални люспи, видяхме стотици гекони, много жаби и гущери, както и една-две, поразбудени от необичайно топлото време, змии. Бабалюгите обаче се бяха изпокрили, но някак си никой от нас не страдаше, че липсват екзотични хапещи гадинки, които причиняват подутини с размера на ябълка.

Целият този коктейл от история, природа и селска идилия най-вероятно не би ни заинтригувал, ако липсваше една много важна съставка – големи скални блокове, на които да си чешем крастата. Особеното там е, че не просто има боулдъри за катерене. Не може да се каже и че са много. Те са ужасно много. От езерото тръгва планината Латмос, която е обсипана с милиони боулдъри, караща дъха на всеки запален катерач да секне от превъзбуда. Тази планина е сбъдната мечта за всеки, който обича т.нар. adventure bouldering, където няма тълпи от катерачи, няма гидовник, от теб се иска само да си намериш хубав камък и да го изкатериш.

И така, след няколко минутно цъкане, ахкане и възгласи „Глей, глей, баси мамата, откъде да започнем?“ се окопитихме, нарамихме крешпадите и тръгнахме да търсим Най-Добрата Линия. И така две седмици, всеки ден, си намирахме поне по една.

Снимките говорят най-добре. Още от Рус Вакрилов – на rusvakrilov.com

   

2 КОМЕНТАРИ

  1. […] bouldering and enjoying the wonders of nature at Bafa Lake, Turkey. More on the story you can read here. Sorry, Bulgarian Only. 06 Apr This entry was written by Rus Vakrilov, posted on April 6, 2010 at […]

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.