Еко Списание за
Екстремни Спортове

Той е единственият човек в България, дръзнал да облече уингсют-а и да полети с него. Наясно е с рисковете и опасностите, които крие този секващ дъха спорт, но въпреки това не се спира пред предизвикателството, което му предлага височината. Знае, че у нас спортната култура поставя екстремното в реда отзад, но въпреки това продължава да мечтае. Той е Пламен Петров.


Разкажи ни повече за себе си? Как стигна до летене с уингсют?

Ергенче от Стара Загора (ха-ха).

Още от много малък ме привличаха скоковете с парашут от статично положение. Спомням си, че мечтаех да скоча от блока срещу нас, защото беше по-висок от този, в който живеех. Баща ми беше летец и постоянно се навъртах около парашутистите в базата. Дълга история…

За летенето с уингсют. Още като видях по кабелната полети с такъв костюм (мисля, че беше в края на 90-те), ми стана мечта. Продължих да скачам, а през 2004 година дръпнах кредит от банката и си купих парашут втора употреба и уингсют за начинаещи – Prodigy. След като го получих, ми трябваха още 3-4 месеца да уговоря някой да ме пусне да скачам с него, защото нямаше кой да ме обучи. И досега продължавам да се уча сам.

Какво е да си единственият уингсютър в България? Как тренираш?

Както логично следва, папагалите започнаха да ми говорят зад гърба. Знаете, че в България не можеш да не бъдеш оплют, когато станеш новатор в дадена област или си първият.

Иначе от 3 години не съм скачал от самолет. Скачам бейс или с бейс парашута и уингсюта тренирам от парапланери. Скачал съм и от балон и от мотоделтапланер през това време. Това е скъп спорт и не мога да скачам, когато поискам, а когато мога.

А по света как е?

Повечето ми бейс приятели от цял свят си имат солидни спонсори или са много добре финансово и скачат доста по-често от мен. На някои това им е работата – да скачат за реклама. Не мен това ми е мечта…

Разкажи ни повече за самото летене.

Преди да започна да скачам с уингсют, знаех какво е само свободно падане. При уингсют скачането не падаш, а летиш, което прави за мен този спорт много, ама много приятен. Сега започнах да скачам и с уингсют от скали. А тук вече чувството е невероятно – ходиш, скачаш, летиш и пак ходиш.

Наскоро се завърна от 1500-метровата стена на Монте Бренто. Как беше там?

Стената не е 1500, а 1200 метра. Отвесната част е само 550 метра. Скачам там 3 години подред. Първият ми скок беше през 2007 година. Любимо място ми е. Всъщност е любимо място на бейс джъмпърите от цял свят. Скалата не е забранена за скачане, относително лесно достъпна е (само 2 часа ти трябват, за да стигнеш до върха) и винаги има какво да научиш от по-големите майстори. Най-интересното е, че там съм се запознал и съм скачал заедно с хора, които са легенди в този спорт и съм събирал техни видео материали години наред.

Бил си и на Световното първенство в Норвегия. Впечатленията ти от там?

Да, 2008 година се организира първото по рода си Световно първенство по бейс джъмпинг – World Base Race. Отидох там по покана на Пол Форчън – норвежка бейс легенда, който организира този ивент. Установихме контакт по интернет.

Състезанието е за най-бързо летящо същество. На ръба на скалата са разположени две рампи. Скача се по двойки. Който прелети финала първи (без разкрит парашут), продължава напред. Не мога да се похваля с голям успех. Тогава скачах само с тракинг-, а не с уингсют. А и да скачаш с топ елита в този спорт – хора легенди, с дълга практика, не е лесно. Но пък бях там и скачах с тях – това е много за мен.

Какво трябва да се случи у нас, за да се развива този спорт и да бъде достъпен за повече хора?

Тук малко ще замълча, защото не искам да надъхвам много хора да започнат да се занимават с него. За да почнеш да скачаш бейс, е необходимо да имаш 250 парашутни скока. В много случаи дори и те не са достатъчни и цялата история завършва фатално. Самият аз имам приятел, който загина при бейс скок, броени дни преди да замина да скачам в Италия. Смъртността в този спорт е висока и всеки практикуващ го има близък, загинал при някой от скоковете си.

А за развитие – вярвам, че има голямо. Въздушната реклама е много популярна извън България. Тя просто се гледа от всеки. Вярвам, че ще намеря начин да реализирам тази практика и у нас.

Искам специално да благодаря на XCoSports България за камерите GoPro, които ми предоставиха и чрез които успях да покажа на почитателите на екстремните спортове полета през моя поглед.