8 сноуборд истории от 0 до 8000 м с Владимир Павлов: За българските планини и сноуборда

 
0

Владимир Павлов – търсач на силни усещания и първият българин, спуснал се със сноуборд от осемхилядник.  Историческият момент се случва на 26.09.2019 г., по склоновете на връх Манаслу – осмият най-висок връх  на планетата. Спускането, Влади извършва без кислород, а дъската, която кара е на българската марка VP Snowboards, създадена от него.

Специално за юбилейния брой Зима 2019 на списание 360 Влади написа осем вдъхновящи истории – за живота му като сноубордист, за пътя към най-високите върхове на Европа и света и колко е важно да заставаш зад мечтите си. Вече ви представихме първата история за началните стъпки на Влади в любимия спорт, а сега е време и за втората от тях:

За българските планини и сноуборда

Така се запалих по този спорт, че той обзе цялото ми внимание и емоции. Разбира се, бях си добре в училище и правех всичко онова, което и другите на моята възраст правеха тогава, включително и много глупости, но лягах и ставах с мисълта за каране на сноуборд. Дъската ми седеше до леглото, а понякога и в него. 

Всички мои приятели от квартала ритаха футбол и ми се смееха, защото бях доста некадърен в това, но аз имах друг един бял перфектен свят, който ме влечеше и хич и не ми пукаше. Също така, всеки ден карах колело и много плувах, което разви до голяма степен дробовете и сърцето ми. 

На Боровец се научих да карам борд и направих първите си крачки в дълбокия сняг около Маркуджиците, но на Витоша, която работеше цялата, се научих да карам на по-тежки условия, по-стръмни терени и на истински фриирайд, който всеки ден завършваше в някое от селата в полите на планината. Там намерих и много от бъдещите си приятели – бяхме една страхотна банда от 20-30 души, правехме си срещи по спирките на рейсовете, ядяхме баници на Хладилника и се скъсвахме от каране. Всички, почти без изключение, бяха запленени от фриистайла, по цял ден копаеха кикъри, дропове и куортъри, а после дни наред скачаха и някои ставаха доста добри. Аз имах други планове и исках да карам по дивата Витоша колкото може повече, и само това правех – Боби, Спас, Стената, Лавината, Вододайна, а после и Резньовете. Мръзнех като куче на Романски, но не можех да се наситя, от време на време минавах и през шанците на френдовете за по 1-2 скока, а привечер се събирахме за финалния рън до Симеоново, Драгалевци, Бистрица или по-рядко Железница.

Някъде през 1997 г. отидохме всички на Банско с автобус, когато то бе едно хубаво българско село с един единствен лифт. Като видях западната страна на връх Тодорка, направо ми настръхна козината, а още на следващия ден там направих най-доброто каране в живота си. Тодорка и Пирин за мен станаха святото място в този спорт и в моя свят. Този връх е дал най-много на моя сноуборд и там съм научил страшно много за планината. Изкачил съм го стотици пъти (ако не съм минал и 1000) и още толкова съм го спуснал по всичките му страни. Сигурен съм, че имам някои първи спускания по него, но знам и че има още места, които не са карани там.

Целият Пирин се превърна в моята сноуборд арена, а той е просто невероятен за каране. Тук открих и още приятели за цял живот. И до ден днешен, въпреки че обиколих цял свят и се спуснах от къде ли не, Пирин е все още най-специалното място за мен. Тодорка, Вихрен, Хвойнати, Кутело, Полежан, Стражите, Каменица, Бъндеришки чукар, Безбог, Тепиците… – там съм оставил половин живот. В Рила също имам незабравими моменти по Мусала, Иречек, Дено, Вазов, Мальовица, Белмекен и много други. Зимна България е страхотна за каране и предлага неизчерпаеми възможности. След толкова много години ентусиазмът ми за нашите планини така и не изчезна, даже напротив.

Новият Юбилеен брой на Списание 360, пристига при вас с над 20 вълнуващи теми от света на приключенията, а за да направим четенето му интерактивно, към него добавяме и 38 ваучера за спиращи дъха преживявания и екипировка, на обща стойност 2028 лв!

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.