Арктическият лед достигна второто си най-ниско равнище, регистрирано някога

Тенденцията, наблюдавана през последните 41 години е повече от тревожна

 
0
Снимка: pixabay.com

Преди дни от National Snow & Ice Data Center (NSIDC) в Боулдър, Колорадо, обявиха резултатите си от годишните изследвания на състоянието на морския лед в Северния ледовит океан. Този регион винаги е бил възприеман като критичен по отношение на климатичните промени.

Изследванията от последните години дават обща представа как глобалното затопляне влияе на полярните райони. Както може да се досетите, новините не са добри. Установено е, че размерите на арктическия лед са достигнали своето второ най-ниско ниво за последните 41 години. Тоест откогато сателитите са започнали да следят и пращат данни за обхвата на ледените шапки.

Според сведенията, обхватът на ледената покривка е достигнал своя минимум на 18 септември, след което е започнал да се възстановява. С настъпването на зимата и заледяването на Арктическия океан, тази покривка постепенно ще се увеличава и ще се разтегля на юг.

Проблемът е, че тази година нейният минимален обхват съдържа едва 4.15 милиона кв. км, което означава, че и при възстановяването си леденият покров ще покрива все по-малко и по-малко площ от океана и повече няма да достигне на юг до точките, които някога е достигал.

Това е с около 2 млн. кв.км по-малко от средния размер на морския лед до момента. Загубата на този лед може да доведе до критични последствия за полярните ледени шапки и до непрекъснато повишаване на нивото на Световния океан докато топенето продължава.

Всичко това може да доведе до генерални промени в климата, включително и до промяна в посоките на теченията. Ветровете и температурните амплитуди могат да станат по-интензивни и непредсказуеми. Също така количествата валежи в отделните райони могат да се повишат или понижат драматично. С други думи очакват ни широки и бурни климатични промени, ако ледниците продължават да отстъпват.


Проучването сочи, че сега техният обхват е по-голям единствено по отношение на този, който е бил през 2012 г., откакто се правят изследванията. Посочва се още, че това са предварителни изчисления и покрай променящите се ветрове може да се окаже, че въпросният обхват е дори по-малък, отколкото сегашните оценки го представят.

Сателитните изображения позволяват на NSIDC да следи и сега динамиката на процесите, толкова бързо, колкото и през летните месеци. При всички положения на фона на предишните изследвания от 1978 г. насам, драматичното намаляване, през последното, десетилетие на ледения покров е повече от тревожно.

Уви, изглежда и занапред ще продължаваме да четем подобни доклади по този проблем. Научните изследвания са достатъчно ясни и категорични по въпроса. В този момент дори не си струва да се обсъжда дали човекът стои зад всичко това. По естествен начин или не, промените очевидно се случват и ние сме длъжни да предприемем някакви мерки преди да е станало твърде късно.

Вижте още: Най-високият връх на Швеция изгуби първото си място, заради климатичните промени

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.