Личности от историята на българския алпинизъм: Васил Радев и Пепи Енклиш

 
0

Васил Радев – последният председател на БАК преди войната

Васил РадевВ 18-членния състав на списъка на учредителите той е заслужил да бъде вписан на второто място. Роден е през 1906 г. в София. Има юридическо образование. Освен като учредител на клуба и последен негов председател, той взема много активно участие и в живота на ЮТС не само като участник в много излети както у нас, така и в чужбина, но и като организатор и ръководител. Участва много активно в учредяването и живота на ПСС, както и в усвояването на труднодостъпните места в нашите планини, най-вече из Мальовишкия дял на Рила. Познатият ни днес силно назъбен ръб на „Петлите” е разработен и усвоен като алпийски обект, глано от неговата група, както при летни, така и при зимни условия.

Преди Втората световна война работи в Софийската община, от която често успява да подсигури средства за живота на клуба, в това отношение и безплатна клубна канцелария. Поема ръководството на клуба в най-трудния му период – военния. Ръководи го от 20 ноември 1940 до 30 октомври 1944 г., когато е отстранен не само от поста на председател, но и  от алпийското движение.

След войната за него започва труднен етап от живота. Без да има необходимата квалификация и познания като изселник от София, той дълги години работи на наблюдателницата на вр. Мусала. Въпреки това продължава да следи живота на българските алпинисти. Макар и репресиран, той не се отказва от алпинизма и дори като пенсионер взема участие в редица клубни мероприятия. Съхранява и дава ценни исторически данни за ранния период от развитието на българския алпинизъм. В съавторство с проф. Любен Телчаров, със спомени от първите години на БПК, той осветлява радостите и трудностите, които са имали учредителите на клуба. И той, както и още 8 души, уважиха 50-годишния юбилей на клуба с присъствието си и с една тяхна приятелска почерпка и то там, където преди 50 години бяха сложили подписите си под един учредителен протокол. Една снимка, която заема много важно място в личния ми архив. Своя жизнен път завършва през 1987 г. без да получи заслуженото, което даде на българския алпинизъм. Дано настоящите редове поне отчасти възстановят историческата правда. Що се отнася до автора на статията той също му дължи много, защото най-ценните фактически сведения и материали за историята и развитието на ранния ни алпинизъм дължи именно на него.

Пепи Енклиш – алпинистът, за когото се знае най-малко

За него твърде малко знае и авторът, защото и сведенията, които той е получил от Ганчо Игнатиев /Бате Ганчо/, Васил Радев и проф. Любен Телчаров бяха оскъдни. „Беше изключителен катерач. Превъзхождаше всички ни, но беше малко особняк. По време на Втората световна война замина на фронта на страната на Германия и след това нищо не се чу за него”. Авторът не намери и негова снимка.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.