Пролетният сезон в Хималаите: Иван Томов

В поредица от статии хроникьорът на българския алпинизъм - доц. Сандю Бешев, разказва за българските успехи и тъжните моменти в Хималаите през този сезон

 
0
Хималаи
Снимка: himalayanwonders.com

Рано сутринта, в 04.43 часа местно време, от 8586 м дойде очакваното съобщение. Заедно с още 22-ма алпинисти, от които 20 чуждестранни и 2-ма шерпи Атанас Скатов е изкачил третия по височина връх на планетата – Кангчендзьонга. Глътка въздух поемаме и ние, които очакваме точно такова съобщение.

Аз и Рени /съпругата на Стефан Стефанов/ обаче оставаме в очакване на ново позвъняване. Знаем, че в същото време по склоновете на върха крачи още един българин и това е Стефан, последният 14-и българин, изкачил на 20 май миналата година Еверест. Не чаках дълго. В 10.05 часа телефонът ми някак си странно позвъня.

Г-н Бешев, вече съм почти в лагер III”. Познах го веднага – беше Стефан. Много изморен, развълнуван и щастлив той продължи. „Днес, 15 май бях първият човек, изкачил се на Кангчендзьонга. Бяхме заедно с моя шерп, с една мексиканка и един чилиец. Ние четиримата проправяхме пътя нагоре. На слизане срещнах голямата група, в която беше и Атанас Скатов. Те се качиха на върха около 5 часа след нас.

Втора глътка въздух. И тя обаче не е достатъчна, защото по склоновете на четвъртия връх на планетата – Лхотце /8516 м/ има още един българин и това е Иван Томов от Русе. Рано сутринта на следващия ден – 16 май настъпва спокойствие. И Иван е постигнал своята цел. Стъпил е на 8516 метра и то без да ползва живителната сила на допълнителен кислород. След Христо Проданов /30 април 1981 г./ и Атанас Скатов /17 май 2017 г./, трети българин изкачва този труден и популярен връх /16 май 2019 г./. За съжаление третата глътка въздух, която поех, трая твърде малко. Тревожното съобщение, което получих, бе когато вече бях изписал на лаптопа горните редове за Иван Томов. Оставям ги така без да ги сваля от текста, защото искам да си останат такива, каквито ги бях изписал само няколко часа преди това.

А ето и подробностите, довели до тъй желаните три съобщения.

Иван Томов

иван томов
Снимка: архив – Сандю Бешев

Иван Томов е роден на 2 май 1984 г. в гр. Русе. Появи се като ново име в хималаизма и бързо привлече вниманието на любителите на алпинизма. Иван като че ли е малко извън стандартите за практикуване на класическия алпинизъм, защото иначе не би могъл да направи това успешно начало в Каракорум и Хималаите. За кратко време той има два неуспешни опита на Нанга Парбат и двата не по негова вина. При първия като по чудо избегна касапницата в базовия лагер, извършена от терористи, а при втория получи тежко заболяване. Това не го отчая и през 2014 г. изкачи първия си осемхилядник – Броуд пик /8047 м/. Две години по-късно изкачи и вр. Манаслу /8163 м/ и то за рекордно време – само за 13 дни, след като е пристигнал на базовия лагер. Преди това Иван има изкачвания на два от континенталните първенци – Елбрус, за Европа и Аконкагуа за Южна Америка. Има изкачване и на красавеца на Тян-Шан Кан -Тенгри. Иван живее в Англия, където препечелва за разходите си по време на експедициите.

Не се познавах лично с Иван. Чухме се дни преди заминаването му за Лхоце. И двамата споделихме желанието си когато се върне от Хималаите да се видим и подробно разговаряме за това, което е направил и за това което планува да прави. Уви, съдбата бе решила друго. Иван стана 9-тият българин вечен пленниник на хималайските и каракорумски гиганти – осемхилядниците.

Иван Томов предприема изкачването на върха по класическия път в състава на комерсиална експедиция. Имащ в актива си два осемхилядника – Броуд пик и Манслу, както и два опита до Нанга Парбат Иван решава да предприеме изкачване без ползване на кислороден апарат и придружаващ го шерп. По време на изкачването не е имал проблеми, но голямата височина, трудните технически пасажи, особено в горната част на маршрута, навярно са изцедили силите му и при слизане, което е още по-трудно от изкачването, силите на Иван намаляват и той губи увереност, има болки в гърлото и чувства задух. С мъка се добира до лагер 4, късно вечерта, където намиращите се там алпинисти му подават кислород, бият му дексаметазон, тъй като има признаци на белодробен оток. Прекарва нощта в лагер 4 и на следващата сутрин тръгва надолу. Слизащите след него алпинисти го намират в седнало положение на парапета, когато вече е късно за всякаква помощ…

В тази си експедиция Иван има доста проблеми. На лагери 2 и 3 ветровете са разрушили палатката му, липсва и част от екипировката му, поради което той взема липсващите му съоръжения и екипировка на заем от други алпинисти, за да продължи нагоре. Както при изкачването, така и при слизането Иван се движи с рускинята Анастасия Рукова, която също има много проблеми, но с помощта на други алпинисти успява да се добере до базовия лагер и оттам с хеликоптер до болница в Катманду. Иван Томов няма това щастие и завършва своя земен път малко след като е навършил 35 години. Както по-горе писахме той е роден на 2 май 1984 г.

Връх Лхотце

Лхотце

Със своите 8516 метра вр. Лхотце заема четвърто място сред най-големите върхове на планетата. Осемхилядникът се намира на главното хималайско било и отстои на 3 км южно от вр. Еверест. И тъй като държавната граница между Непал и Китай преминава по самото било, то южните склонове на върха са в непалска територия, а северните в китайска. До неотдавна той не се е водил като самостоятелен връх, а е бил причисляван към масива на Еверест. Това показва и самото му име „Лхо” – юг и „це” – връх или върхът на юг. Върхът не е имал местно название, поради което съчетанието на двете съществителни – „Лхо” и „це” за първи път правят английските алпинисти през 1921 г. и така той  става Лхоце. Това име се харесва на Индийската картографска служба, която го вписва в картотеката, за да си остане и до днес, а наверно и в бъдеще.

Върхът е свързан с Еверест посредством тесен и труден за преодоляване  скално-леден гребен, на който се намира Южното седло /7986 м/, известно като най-високото седло в света. В самия масив на върха се очертават още три предвършия – Среден „А”, Среден „Б” и Източен, познат повече като Лхотце Шар. В подножието на върха започва един от най-големите и популярни ледници в света – Кхумбу. Започващ от самото Южно седло и запълващ пространството между върховете Еверест, Лхотце и Нупце, ледникът образува тъй наречения Западен циркус с дължина 5000 метра и ширина до 2000 метра. Ледникът се спуска стръмно като образува много труден и опасен ледопад при разлика във височина до 600 метра. От техническа страна ледникът поставя големи проблеми за алпинистите преди още да са достигнали самите склонове и на двата върха – Еверест и Лхотце. Преминаването на този ледопад, познат на алпинистите като „Айсфол” е затруднило много експедиции.

Преди българските алпинисти да предприемат опит за изкачването на върха още 25 експедиции са се отправяли на щурм, но по-голяма част са завършвали без успех. Когато Христо Проданов достига върха, той става 25-ят алпинист, стъпил на Главния връх и пръв, който прави това сам. Изкачването на върха през кулоара „Райс” се осъществява през ледника Кхумбу и Западния циркус, като за целта се устройват 4 междинни лагера – на 6050 м, на 6460 м, на 7350 м и на 7950 м. Базовият лагер се разполага на 5350 метра, заедно с този при изкачването на вр. Еверест.

Първата трудност по маршрута е преминаването на самия ледник, който обикновено е силно разрушен и става много опасен. Следващата трудност е самият кулоар „Райс”, в който освен заледяването има и няколко скали, които сериозно могат да затруднят дори и добрите алпинисти главно поради това, че вече са над 8-те хиляди метра. Алпинистите, изкачили се по този кулоар обикновено не се обвързват, тъй като възможностите за осигуровка са минимални и са свързани с големи рискове. Това от своя страна създава психологическа бариера пред алпинистите, най-вече свикнали да катерят винаги обвързани. Кулоарът завършва на скалист и тесен ръб, по който се достига и самият връх. Връх Лхотце е един от малкото върхове, където на връхната му точка трудно се побират повече от пет-шест алпинисти.

Разказът на Сандю Бешев за другия от българските алпинисти в Хималаите през Пролет 2019 – Стефан Стефанов, можете да прочетете тук.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.