Скалата “Дикили-Таш” – първият катерачен обект в България

 
0

През десетте години на ХХ век туристическото движение в България се разраства бързо. След покушението на Алеко Константинов група негови последователи възобновяват дейността му, като основават туристическо дружество, което наричат на неговото име – „Алеко Константинов”. Новото дружество развива похвална дейност и скоро в различни градове на страната се създават нови дружества, които стават негови клонове.

На 28 април 1908 г. в Русе петима ученици под ръководството на Хелмут Брокс полагат началото и на Юношеското туристическо движение /ЮТС/ в България. И двете дружества – на възрастните туристи и на юношите започват да издават свои печатни органи – „Български турист” и „Млад турист”.

Млад турист
Източник: sportnabiblioteka.bg

На техните страници наред с материалите за проявите у нас все по-често намират място и материали за по-значителни алпийски постижения, осъществени предимно в Алпите. Редица известни автори от напредналите алпийски страни поместват материали за идеологията, практиката и техниката на високото планинарство и алпинизма.

Постепенно, черпейки опит от чужбина, и у нашите младежи, предимно членове на ЮТС, започва да си пробива път идеята за високото планинарство, зимния алпинизъм и катерачеството.Така през лятото на 1910 г. няколко младежи – ученици от Русе, членове на ученическото туристическо дружество „Геолог” провеждат екскурзия по поречиенто на Русенски Лом. В околностите на с. Кула /сега квартал на гр. Русе/, близо до пещерата „Св. Петка”, те намират една скала, висока 10-15 метра и под ръководството на Хелмут Брокс разпъват носеното за целта въже, с което започват своите катерачни упражнения. Понежe не знаят как да го ползват те не се връзват, а просто се държат за опънатото въже.

Искахме да направим катерачни упражнения – пише 50 години по-късно Хелмут Брокс – за каквито бяхме чували и чели, че правят в Алпите, но въжето повече ни пречеше, отколкото да ни помага и скоро го захвърлихме.

Няколко дни по-късно упоритите младежи правят втори опит на скалата „Дикили-Таш”, намираща се на 20 км от западно от Русе, в непосредствена близост до селата Мечка и Пиргос. Вторият им опит едва не завършва трагично, защото водачът Хелмут Брокс трябва да слиза от скалата посредством донесената от селото дървена стълба.

Хелмут БроксРъководителят на тези упражнения Хелмут Брокс е роден в Русе през 1895 г. Баща му е германец, а майка му австрийка. Основно образование завършва в Русе, а висше – минно дело в Германия. В България развива много активна туристическа дейност, като на 28 април 1908 г. поставя началото на ЮТС. По време на следването си в Германия изкачва редица върхове – Вацман, Хохкьоник, Цугшпитце, Юнгфрау, Вилдшпитце и Гросглокнер – върхът, който в следващите години играе важна роля за развитието на българското планинарство и алпинизма.   

Катерене по скали, продиктувани от практическа необходимост от пастири и планински жители навярно е имало и по-рано, но те не са използвали въже, поради което техните действия не могат да се окачествят като алпийски. Преминаване на скали с незначителна трудност срещаме и в пътеписите на Панайот Хитов, но това не е било с някаква целенасочена дейност.

Тъй като в архивни и литературни източници няма описани случаи на специални упражнения по скали и то с помощта на въже, считаме, че 1910 година трябва да се приеме като начало на катерачни упражнения в България. Скалата „Дикили-Таш” като първи катерачен обект, а младежите от Русе, извършили тези упражнения трябва да се считат за пионери в тази дейност.

Дикили ТашКои са тези младежи? За съжаление и самият Хелмут Брокс не споменава техните имена, а днес, когато са изминали толкова години от този важен за българския алпинизъм ден, ни е трудно да назовем техните имена. Знаейки обаче със сигурност постоянните му спътници по това време, можем да предположiм, че те са измежду Армен Пришек, Васил Кулев, Константин Мазнев и Борис Корабов.

През 1979 г., когато българските алпинисти отбелязаха своя 50-годишен юбилей по инициатива на БФА и базирайки се на горепосочените ни изследвания на скалата „Дикили-Таш”, бе поставена паметна плоча с надпис:

„През 1910 година под ръководството на Хелмут Брокс по поречието на Русенски Лом се правят първите опити в България за катерене по скали с използването на въже” – БФА

Първи катерачни упражнения

Балканската война се отразява пагубно не само върху икономиката на страната, но и върху туристическите организации. БТС и ЮТС прекратяват своята дейност дейност. Спират и техните издания. През тези военни години обаче активна дейност развиват учениците от самоковската гимназия „К.Фотинов”. Васил Кулев, спътникът на Хелмут Брокс, се премества от Русе в Самоков, който събира около себе си Филип Пройнов, Любен Тодоринов, Стефан Стефанов и още няколко младежи, които със съмнително въже започват да се катерят на Черната скала и Орловите скали край Боровец – нали Васил Кулев вече е правил това край Русе.

Непосредствено след войната при едно свое завръщане от Австрия Крум Новаков /Кумата/ донася в България първите истински алпийски съоръжения – алпийско въже, ледокоп и чифт котки. С тях той и неговите приятели Панайот Минков, Борис Ковачев и Христо Йорданов, членове на софийския клон „Витоша” при ЮТС правят катерачни упражнения на Витоша, като за това използват не само въжето, но и ледокопа и котките. Нали и те са модерни алпийски съоръжения?

В следващите години катерачни упражнения се провеждат на Витоша и под ръководсттвото на Ото Бауер – германец, словослагател в Държавната печатница. Неговите познания в областта на алпинизма обаче са били твърде бедни, защото участниците в тях са катерили вместо с обувки… по чорапи?!? Е, все пак това е началото.

След 1925 г. от следването си в чужбина в страната се завръщат няколко студенти, които носят със себе си нещо по-ново. Именно те учредяват и първата организация на българските алпинисти под името Български планински клуб /БПК/, но за него по-късно.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.