90 години организиран алпинизъм в България

 
0

На 19 ноември 2019 г. българските алпинисти ще отпразнуват своя достоен 90-годишен юбилей и както се полага на такива дати се прави равносметка на изминатия път. Ще се отбележат най-важните събития, белязали развитието на алпинизма у нас. Развитие, което на 20 април 1984 година бележи своя връх, развявайки родния трибагреник на световния първенец Еверест /8848/ метра. По този повод ще се опитаме накратко да проследим развитието на родния алпинизъм от 1895 г., когато са и първите опити, до наши дни. Ето и това, което ще ви предложим.

Черни връх

Преди Българския планински клуб /БПК/

Датата 19 ноември 1929 г. бележи нов момент в развитието на туристическото ни движение. На тази дата 18 ентусиазирани планинари полагат началото на една нова организация – Българският планински клуб, която впоследствие изиграва важна роля за бъдещото развитие на родния алпинизъм.

Ако върнем лентата назад в годините, ще открием, че макар и неорганизирани, а в някои случаи и без определена алпийска стойност, проявите на българските планинари от предорганизационния период имат важно значение за историята на туристическото ни и алпийско движение. Така още в зората на зараждащото се туристическо движение в България /1895 г./ един млад студент по медицина, а по-късно известен професор-хирург – Параскев Стоянов, с дръзновението на своите 24 години, изкачва вр. Гран Комбен /4318 м/ в Швейцария. Датата е 1 август 1895 г., или 28 дни преди Алеко Константинов да изведе 300 души на Черни връх, където да основе първата туристическа организация за България.

Параскев СтояновЗа изкачването на този връх младият студент получава специални поздравления лично от Алеко Константинов. „ И покойният Алеко през 1895 г., когато се завърнах от тая моя екскурзия, ми козирува и ме поздрави” – пише в спомените си, години по-късно, Параскев Стоянов. За това свое изкачване българинът заплаща 50 златни лева, дава подарък и подсигурява храната на своя гид /водач/.

За историята ни това е първото изкачване на висок алпийски връх от българин. „Стар турист съм – пише той – от 1895 до 1903 г. бях първият българин, който се е качил най-високо – на вр. Гран Комбен /Швейцария/ 4318 м.” От архивни документи и от това, което ни е оставил като биографични данни към увода на написаното от него „Практично и пълно Ръководство по туризма” /1929 г./, научаваме, че авторът е осъществил и други изкачвания на незначителни върхове и маршрути в планината Салев, близо до Женева. Преди да предприеме това трудно изкачване в продължение на няколко седмици Параскев Стоянов прави специални упражнения под ръководството на своя бъдещ гид. „Никога няма да забравя първия ми урок по катерене в комин /б.а.- камина/ на планината Салев. По едно време гърбът ми се плъзна надолу, аз цял изтръпнах, като виждах под себе си черната бездна, но инстинктивно се опнах по-силно и се задържах и полека излязох от комина”. Тези и други негови занимания ни дават основание да считаме, че изкачването на вр. Гран Комбен не е инцидентно, а е плод на разумна и целенасочена планинарска дейност.

Върхът

На границата между Швейцария и Италия, недалеч от прочутия проход Гран Сан Бернар, един връх се издига на 4318 м. Изходните пунктове за изкачването му са няколко. Най-популярен е този от изток, откъм долината на р. Вагнес. С превозно средство се достига селцето Фионау, откъдето по изключително стръмна пътека след около 6-7 часа умерен ход се достига х. „Паносиер” – 2669 м. От хижата за един ден може да се изкачи връх Гран Комбен – 4318 м или неговият съименик Петит Комбен – 3672 м.

Гран Комбен

В този район, в градчето Вербие, има сдружение на гидовете, откъдето през 1895 г. нашият сънародник Параскев Стоянов наема водач, с чиято помощ се изкачва на по-високия от двата върха. От тази страна целият път към върха преминава през снежно-ледени участъци. От самата хижа постепенно се набира височина, а излизането на самия връх и днес затруднява и добре подготвени алпинисти. С техниката и екипировката която е имал преди 123 г. Параскев Стоянов, неговото изкачване може да се окачестви като истински подвиг.

По този път през 1979 г., когато българските алпинисти честваха своя 50-годишен юбилей, на върха се изкачват петима алпинисти от гр. Дебелец, водени от Христо Шипчанов. Няколко години по-късно, когато световният алпинизъм чества своята 200-годишнина няколко студенти от „Академик”, Пловдив провеждат специална експедиция „По пътя на историята”, но влошените атмосферни условия не им позволиха повече от хижата. Това е всичко, което до сега са направили нашите алпинисти към този толкова знаков връх за историята на родния алпинизъм.

Кой е Параскев Стоянов?

Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в Гюргево в семейство на будни родители. Баща му – Иванчо Стоянов, е онзи родолюбив българин, който е закупил билетите за кораба „Радецки” на Ботевите четници, а след Освобождението е депутат в Народното събрание. Майка му, която е французойка, оказва голямо влияние върху неговото образование, а благодарение на пословичната му любознателност, той владее 11 езика, което му помага да следи всички новости в областта на медицината.
Основно образование Параскев Стоянов получава в Букурещ, след което постъпва в лицея „Свети Сава”. Завършването на лицея съвпада с Освобождението на България и семейството му се завръща в България. В Русе, както и в другите градове на страната, той не може да продължи образованието си и отново се връща в Букурещ. После заминава за Париж, където записва медицина. По различни причини последователно преминава през студентските аудитории на Париж, Женева, Букурещ и накрая след блестяща защита на докторската си теза „Върху сърдечния карцином”, се дипломира във Вюрцбург Германия.

Завърнал се в България, младият лекар работи последователно в Ловеч, Русе, Плевен, Варна и София. На 10 юни 1918 г. е избран за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина и заедно с проф. Васил Моллов стават първите професори по медицина в България.

Най-трайни спомени в живота му обаче са от Ловеч. Там, наред с лекарските си задължения, той води много активна обществена дейност. По негово предложение и настояване основно е възстановено забравеното Къкринско ханче, издигнат е монументален паметник на съратника на Васил Левски Тодор Кирков, а една от първите биографии на Васил Левски е плод на неговото перо. Днес многопрофилната болница в града на люляците носи неговото име „Проф. Д-р Параскев Стоянов”. Приживе в едно от многобройните си интервюта за град Ловеч той казва: „Когато умра, отворете сърцето ми и там ще прочетете – Ловеч”…

Параскев СтояновВъпреки голямата му заетост като лекар и учен от международен мащаб проф. Параскев Стоянов намира време да излиза в планината. Там негови постоянни спътници са Иван Вазов и проф. Иван Шишманов, както и неговите студенти, с които обичта им е взаимна. Проф. Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 г., само месец след като е излязъл в заслужена пенсия.

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.