Само 25 процента от територията на планината попада в границите на България. Връх Тумба е пресечна точка на граничните линии на три държави – освен България, на Македония и Гърция. Планината се отличава с високо и тясно било и стръмни склонове. Високите части са покрити с пасища, а ниските – с разнообразна горска растителност – бук, явор, липа и чинар. В резерват „Конгура“ се намират кестенови дървета на възраст над 200 г.
Беласица е един от водещите центрове за планинско колоездене, с двете си професионални даунхил трасета над град Петрич – в местностите Папреница и Конгур. През юни тук се организира състезанието по фрийстайл МТБ. Петрич е разположен в източното подножие на планината. От града се изкачва лесно до хижа Конгур, а от нея до едноименния връх. Оттам може да се продължи по билото, с преминаване през първенеца на планината, връх Радомир (2029 м), до граничната точка, връх Тумба. От върховете на Беласица може да се види Солунският залив и понякога планината Олимп. Слизането може да бъде към едно от следните села – Ключ, Скрът, Яворница. Маршрутът е част от трасето на състезанието по бягане „Водопадите на Беласица“, което се провежда през май. Повечето пътеки имат туристическа маркировка. В планината се намира още една действаща хижа – “Беласица”.
Парк Беласица е най-новият природен парк в България. С такъв статут е едва от декември 2007 г. Допреди десетина години пък планина Беласица беше почти непозната като място за туризъм заради трудния разрешителен режим за посещение.
По времето на социализма Беласица е попадала в т.нар. гранична ивица и достъпът до нея е бил затворен. Причината е, че планината освен в България, продължава и в Гърция и Македония. Беласица е внушителна планина със страхотна природа и около 30 % от нея се намира на територията на България. А един от най-високите върхове – Тумба (1885 м) е уникален именно с това, че се издига едновременно в три държави.
Първото организирано туристическо изкачване на вр. Тумба от три страни – България, Македония и Гърция е осъществено от Българската федерация по туризъм на 22.09.2001 г. От същата година насам през месец август се организира международен туристически поход за изкачването на върха под мотото „Балкани без граници„.
ВИЖ ОЩЕ: Няколко идеи за преходи в Беласица
И до днес Беласица е малко популярна дестинация за туризъм и планината е слабо посешавана. Това е и една от причините уникалната природа там да бъде по-добре съхранена, отколкото на други места у нас.
Поради ограничения достъп до Беласица в близкото минало са се запазили уникални гори, растителност, незасегнати от човешката дейност. Впечатляващи са вековните кестенови гори.
За разлика от всички български планини, в които най-долният пояс е зает от дъбове, тук на негово място растат кестени. Става въпрос за питомен кестен, който не се среща в другите планини. Това са и най-обширните кестенови гори в България, а също и на Балканите и сред най-ценните кестенови гори в цяла Европа. Те са със специален статут и подлежат на защита, защото са включени в директивата на Хабитатите на Европейския съюз. Освен кестеновите гори, в Беласица има и много стари и запазени букови гори, които също са изключително ценни.
Горите в Беласица се различават от тези в северната част на Балканския полуостров и по присъствието на средиземноморски растителни видове като източен чинар, дървовиден плюскач, храстовдна зайчина, гръцки гърбач, храстовиден жасмин, което ги прави уникални за Европа. Флората на Беласица е съставена от около 1200 растителни вида, което е приблизително 1/3 от флората на България.
Беласица е стар планински масив. Образувана е по време на нагъванията през палеозоя. Съвременните форми на планината са резултат главно на терциерните и кватернерни движения. В планината преобладават стръмните склонове, което я прави подходяща за изкачване и алпинизъм. На по- закътаните места се срещат и серпентини.
Лятото в планината е топло. Зимата в района е мека с валежи повече от дъжд, отколкото от сняг, но се задържа и трайна снежна покривка за феновете на сноуборда и останалите зимни спортове. Есенните студове настъпват доста по-късно от останалите планини заради южното положение на Беласица, така че планината е ОК за преходи и туризъм и след лятото. Най-дъждовно е през месец ноември, а най-сухо – през август. Климатът в този район е топъл, значение за него има близостта му до Средиземно море, чието влияние се проявява силно по територията на целия район.
Природен парк „Беласица” (с обща площ от 117 324 декара) обхваща землищата на селата Габрене, Скрът, Ключ, Яворница, Камена, Самуилово, Коларово, Беласица (тези села са част от местност, позната и като Подгория) и гр.Петрич. Беласица е разположена между Рупелския пролом на изток до Костуринската седловина на запад, като дължината й е около 60 км.
Петрич е един доста древен град – наследник на историята и името на древния тракийски град Петра, който възниква през V-VІ век преди новата ера. Интересни дестинации около него са още планината Кожух и местността Рупите. Петрич е на около 190 км. от София, така че може да стигнете с кола за около 3 часа.
БЕЛАСИЦА
Първенец на планината: вр. Радомир, 2029 м
Природни забележителности: угаснал вулкан Кожух, резерват Конгура, водопади
Условия за туризъм: погранична планина, поддържана маркировка, две хижи и един заслон
Условия за парапланеризъм: вр. Конгур
Условия за колоездене: местност Папреница, Конгур, обиколка на Беласица (200 км)
Спортни събития: „Водопадите на Беласица“, „Kongur Air Fest“, „Обиколка на Беласица“
В брой ЛЯТО 2017 на Списанието си поставихме интересна задача. Решихме да съберем на едно място всички планини на България – да ги преброим, да ги огледаме отблизо и да се опитаме да ги опознаем поне малко по-добре.
Включете се и вие в начинанието! На сайта, обединени от общо заглавие „Планините на България„, ще намерите материали за всяка една от 39-те родни планини – помогнете ни да съберем всичко интересно и характерно за всяка една от тях. От природни забележителности до места и условия за спорт и туризъм – споделете ни в коментарите всичко, което знаете за съответната планина. Ние ще допълваме своевременно информацията в статиите, така че в един момент да съберем на едно място всичко онова, което прави планините притегателно и предпочитано място за свободното време.
ей, имате една грешка – най-високият връх не е Тумба, ами Радомир, 2029м. ,)))
мерси.
хей, Мишо, чети внимателно… “А един от най-високите върхове – Тумба (1885 м.)…„ Така че, нямат грешка
е ние го оправихме… :) мерси и на теб!
Още една неточност има – през 2002 година бе открита каменна плоча в околностите на Петрич, с надпис от 308 година от император Галерий, която категорично доказва, че Петрич не е наследник на град Петра, както се смяташе доскоро, а на древният град Хераклея Синтика, създаден от древномакедонския владетел Касандър, който е основател и на Солун. Преди това откритие се предполагаше, че Хераклея Синтика се е намирал оттатък Рупелския пролом, край днешният Сидирокастро в Гърция.
Здравейте!
Тъй като се занимавам се Беласица от доста години насам, си позволявам следните забележки/въпроси.
Не съм забелязвала, в планината да има катерачески обекти; ако има – къде/кои са те?
Не е съвсем коректно твърдението, че в планината има „трайна снежна покривка за феновете на сноуборда и останалите зимни спортове“. Снежната покривка се задържа за кратко, често е фирнована, северните склонове са лавиноопасни. Най-много да се правят зимни преходи по билото на планината с панти (правили сме). Твърдения като горното могат да подтикнат към нездравословни решения, като построяване на съоръжения за ски-спортве там, а това не е силата на тази планина. Беласица е (все още, въпреки интензивната сеч) ценна със своето биоразнообразие и важна като обект за екологично образование.
Много по-смислено е, вместо зимни спортове и алпинизъм, в статията да се спомене, че Беласица е чудесна за планинско колело, заради уникалния подбилен път от нашата страна на границата, връзките му с Подгорските села и стария път Струмица-Петрич (т.е. възможна е оф-роуд обиколка на целия Природен Парк Беласица)
Поздрави!