Новоучреденият Български планинарски съюз отблизо

За идеите, целите и мечтите на организацията разказва Радослав Зарков - Член на Управителния съвет на Български планинарски съюз

 
0

Преди броени дни ви споделихме, че в България има нова действаща организация, чийто основен стремеж е устойчивото развитие в областта на планинския туризъм, дейности и спортове. Името й е Български планинарски съюза официалното й учредяване се случи на 29 септември. 

Чия е инициативата за появата на съюза, колко време отнема цялата процедура, какви са основните му цели в краткосрочен и дългосрочен план, както и много други интересни аспекти, съврзани с него, научаваме от Радослав Зарков – Член на Управителния съвет на Български планинарски съюз. 

Как се стигна до идеята за учредяването на Български планинарски съюз?

Някак от само себе си. След години обикаляне по планините, малко или много всеки от
нас се е натъквал на нередности от всякакъв характер. Като започнем от избледнели
маркировки и табели, минем през непроходими туристически пътеки и изоставени хижи, през липсата на правилно самосъзнание и уважение към планината у някои туристи и стигнем чак до липсата на правилни политики по тези въпроси и нехайството на онези, които би следвало да ги разработват и прилагат на практика по ефективен начин. И понеже не сме от хората, които само нихилистично цъкат с език зад клавиатурата във Facebook, смятайки че нищо не става от тая държава, се заехме с идеята ние да допринесем за положителната промяна. Защото държавата сме ние с вас, а не някой друг.

Български планинарски съюз

Чия беше инициативата?

Главен двигател на цялата идея е Димо Колев от туристическо дружество „Насам-натам“ – подбудител на множество инициативи за маркиране и почистване на туристически маршрути. Той разпозна у нас останалите участници в съюза, хора, които ги е грижа за планината и желаещи да направят нещо добро за нея. А това са членове на туристически дружества, действащи в различните краища на страната (Стара планина, Родопи, Трънския край и др.), краеведи, разработващи не толкова популярни дестинациии, като Алабак и Понор планина, планински водачи, доброволчески формирования за спасяване, специалисти по телекомуникация, благодарение на които можете да видите панорама от някоя хижа, докато пиете кафето си в офиса или да се информирате за метео обстановката.

Колко време отне цялата процедура, до самото учредяване на 29 септември? Какъв път трябваше да се извърви, докато се стигне до този момент?

Отне повече отколкото ни се искаше. Но казват хубавите неща ставали бавно. Първата ни среща беше през месец май. Срещнахме се, поговорихме си и се уверихме, че сме на една вълна. Започнахме да обсъждаме идеи, избистряхме начина на работа чисто
организационно. Работихме по Устава и Етичния кодекс на съюза. Едно от най-важните неща, които трябваше да свършим спешно, още преди юридическото учредяване на съюза, беше подаването на сигнал до Парламента относно проекта на Закона за физическото възпитание и спорта, относно някои текстове, които според нас не са полезни за туристическо движение в България. Законът вече е факт и ще влезе в сила през януари 2019 г. и макар законодателят да не се е вслушал на 100 % в нашите идеи, радостни сме, че най-щекотливите моменти не са намерили място в новия
закон.

Колко човека са членове на организацията към този момент?

Учредители бяхме 20 човека, всеки познат по един или друг начин в планинарските среди. Умишлено сред учредителите нямаше сдружения, тъй като в уставите на повечето от тях е заложено членството в такива организации, предварително да се обсъжда на Общо събрание, което трябва да се свика предварително, а това отнема време. Вече са постъпили няколко заявления за членство от физически и юридически лица. Има и такива, които са заявили готовност за това в разговор. Тези, които ни следват в социалните мрежи и одобряват всичко, което правим, са над 1400 и се увеличават. Ако добавим и членовете на сдруженията, които представляваме, броят нараства.

Ще има ли приемственост на нови хора? Как ще се случи това?

Да. Съюзът приема членове – физически и юридически лица, които имат желание да
помогнат реално за подобряване на условията в планините и културата на планинарите. Приемаме с отворени обятия динамични и работливи хора, които споделят нашите цели и задачи, разписани в устава. Не е нужно непременно това да са хижари, водачи и туристически дружества. Опитът и познанията на хора от всякакви професии е много ценен – юристи, PR-и, строители, дизайнери, еколози, спелеолози, педагози, писатели, издатели, специалисти по логистика, метеоролози, ИТ-специалисти, архитекти, конструктори и т.н. Списъкът е неизчерпаем. Нужно е само заявление и зад него да разпознаем човекът или организацията, които наистина биха помогнали по начина, който умеят.

Само за месец склада се опразни :) Изглежда, че всичко вече е готово, а всъщност ето какво остана още:1. Два кола и…

Публикувахте от Димо Колев в Четвъртък, 11 октомври 2018 г.


Коя е първата дейност, която ще регистрира новият съюз?

Както споменах преди малко, ние работим още преди да сме официално Български
планинарски съюз. Всеки от нас има своите каузи, върху които работи и развива. Съюзът е само средство да правим това по-ефективно, координирано, с по-голям мащаб. И дори на някого това да се струва клиширано, наистина съединението прави силата. А силата, когато се канализира по правилния начин, може да води до качествени промени. Ако трябва да съм конкретен, това, което ни предстои непосредствено, е провеждането на среща с представители на планинарската общност, на която ще обсъждаме статуквото и начините, по които то може да се промени към по-добро. Събираме се на 02 декември 2018 г. от 13 часа в Дом на културата Искър – концертна зала (гр. София, бул. Кръстю Пастухов № 23). Заповядайте!

Казвате, че ще работите прозрачно, в полза на хората, които обичат планината. По какъв начин ще отчитате дейността си към тях?

Като сдружение, регистрирано съгласно българските закони, най-малкото, което можем да направим, е да спазим разпоредбите по отношение отчетността на юридическите лица с нестопанска цел, каквото сме ние. Отвъд това, ние вярваме, че само максималната прозрачност на нашите действия би накарала хората да ни се доверят и да се присъединят към нашите каузи. На сайта на съюза, който вече почти завършваме, ще публикуваме регулярна информация за това какви постъпления са получени, за какво и как са изразходвани. Тук искам специално да благодаря на нашите първи дарители, оценяваме високо вашето доверие.

Какви са очакванията ви за Български планинарски съюз и дейността му в
близкото бъдеще?

В най-краткосрочен план ни предстои популяризирането на съюза и утвърждаването му като работещ орган, в защита на планината. Ако успеем да се преборим със скептицизма и появилите се вече опити за „подливане на вода“, очакваме позитивни резултати в най-близко бъдеще. Не толкова за съюза, колкото за ефекта от неговата дейност. Защото доброто е заразно и от него се боледува най-приятно.

Публикувахте от Български планинар в Вторник, 4 октомври 2016 г.


Освен добрите практики като поставянето на маркировка, табели и 
облагородяването като цяло на инфраструктурата, планирате ли и организирането на допълнителни събития, които да изведат все повече млади хора на открито и да ги приобщят към природата?

Работата с младите е сред основните ни приоритети. Дори да направим идеалната
маркировка и да ремонтираме основно всички хижи, ако няма кой да ги използва, то
усилията ни са били напразни. Затова идеята е наистина да накараме децата и юношите да се влюбят в планината, защото това ще е любов за цял живот. Осъзнаваме, че битката с новите технологии и модерния начин на живот ще е трудна, но не е и невъзможна.

А какви са мечтите и целите на съюза в по-дългосрочен план?

Най-голямата ни мечта е да запалим искрицата у хората, тази която е възпламенила огъня на планинарството преди 100 години. Хората да обичат планината, тя да бъде за тях предпочитана дестинация, да я посещават масово, като същевременно допринасят за нейното опазване. Защото вече на няколко места сме свидетели как масовия туристически поток води след себе си почти до непоправими последици. А природата ни е национално богатство, от което можем да черпим, само ако не прахосваме безразсъдно.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.