(Р)еволюция на планинарската екипировка

 
0

Представете си, че сте облечени с градския си костюм – сако, вратовръзка, официален панталон. А можете ли да си представите, че с тези дрехи ще тръгнете и в планината? Навярно ще ви се стори налудничаво, предвид усъвършенстваните технологии на gore-tex мембраните и vibram подметките. Оказва се обаче, че това е била екипировката на планинарите в миналото. Много ентусиазирани туристи са тръгвали да изкачват върхове през лятото, облечени именно в градските си дрехи.

И въпреки липсата на усъвършенствана екипировка, в свирепата битка между човека и планината, много често побеждавал…човекът. За да разбера как всъщност е започнало всичко и колко след това се е появил планинският инвентар, тръгнах на преход назад във времето. Благодарение на тази разходка успях да проследя (р)еволюцията на един от най-естествените човешки пориви – планинарството.

Революция в планинарската екипировка
Снимка: Попов, източник: списание “Български турист”, март/април 1942

В началото бе…

Примитивното. Масовият облик, който придобива планинарството, се заражда през далечната 1786. Тогава, когато в България планините са били чужди на хората като цяло.

През тази година се случва нещо дългоочаквано. Жак Балма и д-р Мишел Пакар успяват да стъпят на Монблан за първи път. Постижението им превръща 8 август в рождената дата на алпинизма. 

Борбата за върха всъщност е дългогодишна. Не е учудващ фактът обаче, че почти никой не е успявал да изпълни целта си, предвид липсата на каквото и да е специализирано оборудване. За облеклото им почти не се говори. Знае се повече за устройствата, които  Балма и Пакар имат в себе си – един примитивен ледокоп и геги. Въпреки това те успяват да извършат подвиг, който кара мнозина целенасочено да започнат да се отправят към непристъпни досега места.

Mont Blanc
Жак Балма и д-р Мишел Пакар изкачват Монблан

А преди това?

Разбира се, че и преди условното начало, хората са ходели в планините. Тогава обаче не е съществувал състезателният дух. Те са виждали природата като средство за морално и духовно усъвършенстване.

А ако трябва да се върнем още по-назад, ще разберем, че планината е неизменна част от живота и на праисторическите хора. Дори и с цел набавяне на храна, те са ходели много често по високи планински масиви.

А след това?

След победата на Монблан започват все по-чести експедиции към неизкачвани досега върхове. Екипировката все още не е претърпяла голямо развитие. Въпреки това веднага след Монблан е изкачен и Гросглокнер.

Все пак неспирното ходене по планините предполага еволюция на техничните умения, които притежават планинарите. Тя си проличава малко по-късно, през 1865 г., когато след дълга борба за първи път е изкачен и Матерхорн. Тази година е считана за рождената на техничния алпинизъм.

Революция в планинарската екипировка
Снимка: zermatt.ch

Преоткриването на железните клинове

Няколко години след Матерхорн идва и друга победа – връх Дан де Жеан. За да го преодолеят, италиански алпинисти използват железни клинове. Те са били груби, тежки и примитивни, с желязна халка. Осигуряването е било дълга и трудна процедура. За да се прокара въжето в халката, катерещият е трябвало първо да се развърже. Въжетата от своя страна са били конопени, с голям диаметър и много тежки. А това е забавяло придвижването. Най-големият им недостатък е бил, че лесно са гниели. Минава почти век, преди да се появят нов тип въжета – найлоновите. Въпреки че екипировката е била с повече недостатъци, тя значително е улеснила преминаването по Дан де Жеан и е помогнала на алпинистите да постигнат целта си.

След поредният преодолян връх идва нова ера в планинарството. Започва все по-честото използване на клинове, което дава тласък на развитието и на спортното катерене. Все повече се ходи по места, които до преди няколко години са били немислими, дори и за най-големите приключенци.

Нов век, нови иновации

С новия век идват и новите иновации. По-масовото катерене става причина за развитието на средствата за осигуряване.

През 1910 г. се появяват първите карабинери. Паралелно с това се усъвършенства клиновата техника, благодарение на която са преодолени най-трудните върхове в Алпите и Доломитите.

Иновациите не спират до тук. Движението по лед също придобива нов облик, благодарение на по-модерни ледокопи и конструирането на десетозъбите котки. Появява се и първият леден клин.

Благодарение на всички тези нововъведения започват да се организират експедиции по най-различни места. Планинарството става по-масово и сред обикновения човек, който много често използва услугите на водач. С годините екипировката продължава да се развива и усъвършенства, което е причина за все повече постижения на голяма надморска височина.

Българското планинарство

Една от основните години, които бележат началото на планинарството в България е 1895. Тогава Алеко Константинов използва вестник „Знаме“ за своя трибуна, чрез която призовава всички любители на природата да изкачат заедно Черни връх.

Повече от 300 софиянци откликват на молбата му и тръгват по непознатите за тях и неотъпкани пътеки към върха. Това изкачване поставя началото на туристическото движение у нас.

Черни връх

Едва ли ще се учудите, че екипировка е нямало. Всички 300 души са тръгнали с дрехите, които са носели и в градски условия. Храната са си носили на различни места, предимно в чантички и кошници. На снимковия материал се забелязва, че всички са облечени в градските си официални костюми. Преди да се появи по-специализираната екипировка и в България, хората са продължавали да ходят така в лятната планина. Малко по малко обаче са започвали да заменят костюмите с по-широки дрехи, които им позволявали да се придвижват по-лесно.

Революция в планинарската екипировка
Снимка: д-р Минов, източник: списание “Български турист”, септември/октомври 1942

По-масовото ходене в планините у нас  започва след Първата световна война. Това поражда желанието на мнозина да стъпват на все повече върхове. През 1923 г. Павел Делирадев изкачва за първи път Мусала през зимата, което дава тласък и на зимния туризъм. Заедно с това българите започват да се запознават отблизо и с алпинизма. Това се случва благодарение на студенти, които учат в чужбина. Те изкачват успешно някои от върховете в Алпите и Доломитите, а след това се връщат на родна земя, където предават личния си опит на останалите.

Първият инвентар в България

Екипировката навлиза у нас доста по-късно от останалите европейски държави.

Първите клинове и карабинери пристигат от Италия през 1934 г.

Те са използвани за първи път на Северната стена на Мальовица през същата година. След това започват да се прокарват маршрути и на други обекти – Комините, Лакатник.

Революция в планинарската екипировка
Снимка: Л. Телчаров, източник: списание “Български турист”, февруари 1934

Първият сблъсък със зимния алпинизъм у нас отново е през 1934 г., когато е преминато Карстовото било на Пирин. То се случва с помощта на котки, ледокопи и двойно въже.

През тези години екипировката в другите държави не спира да се развива. Докато в България тепърва навлизат клиновете и карабинерите, в Италия вече са се появили еспадрилите за катерене, което още повече масовизира този спорт.

Облеклото

В основата на екпировката за зимната планина е била вълната. Шапката, чорапите, клинът, наречен още голф, ръкавиците. Всички те са били вълнени. Голфът традиционно е стигал малко под коляното, а за да се покрие останалата част от крака, планинарите са използвали навуща (днес се наричат гети). Те са представлявали десетсантиметрова вълнена лента, която увивали около крака. Якето е било кожух с косъм. А обувките са били направени от специално обработена за ходила на обувки кожа, наречена гьон. За да издържат няколко дни са ги потапяли в газ. Раницата е била небезизвестния и до днес самар, а палатките – брезентови.

Революция в планинарската екипировка
Източник: Списание “Български турист”, септември 1933

Екипировката у нас: от къде?

Набавянето на планинска екипировка у нас не е било лесно начинание. Ако искаш да си поръчаш обувки, отиваш директно при майстор, който да ги изработи. В София е съществувал и магазин с името Фактор, в който са доставяли екипировка от Австрия и Германия.

Революция в планинарската екипировка
Източник: списание “Български турист”, май 1934

Постиженията на български алпинисти и туристи по родните и чужди планини мотивира много други хора, които започват все по-често да изкачват върхове. И въпреки че това се случва по-късно, в сравнение със западноевропейските държави, българският туризъм и алпинизъм също се радват на много постижения. Те са устремени право нагоре, а паралелно с тях малко по малко се развива и екипировката, която достига разцвета си в наши дни.

*Статията е част от брой Зима 2017 на списание 360°.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.