В дома на боговете: планината Олимп

Как да стигнем до най-високия й връх - 2917-метровият Митикас

 
0

Когато попаднеш сред суровата красота на планината Олимп, разбираш, че е напълно възможно да усещаш, че летиш в облаците, но едновременно с това да си здраво стъпил на земята. Това се случва благодарение на непрекъснатия танц именно на облаците около върховете, който от своя страна, освен в митична, превръща дома на боговете и в мистична планина.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

Разбираме всичко това по пътя за най-високия връх на Олимп – 2917-метровият Митикас. Тази височина го нарежда на второ място в списъка на Балканските първенци (след Мусала). За пореден път обаче разбираме, че височината не е най-важният фактор при изкачването на някой връх, а самият подход. В сравнение с българския първенец, Митикас е един от по-трудните върхове за изкачване, а адреналиновите усещания и силните емоции няма как да ни подминат по пътя към него.

Подходът към Митикас започва…

От ниското. Първо достигаме селцето Литохоро, което е в подножието на планината. То се намира много близо до морето, на 253 м н.в. След като го подминем, продължаваме нагоре с колите към местността Приония. Достигнем ли я, вече ще сме 1100 м. Там има паркинг, където можем да оставим автомобилите си. Идва ред да се впуснем към първата част от маршрута, който ще ни отведе до Митикас – към хижа Спилиос Агапитос (или Refuge A).  

Много бързо след началото на пътеката ще навлезем в гора.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

Знаем, че крайната ни цел се намира 1000 м нагоре, на 2100 м. Това означава, че преходът няма да е от най-лесните, поради голямата денивелация и тежкия багаж, който носим със себе си. Все пак спираме да мислим за тези фактори и се наслаждаваме на времето, което прекарваме сред природата. Почти през цялото време пътеката е зигзаговидна, което значително улеснява преодоляването на височината. На места дори почти не усещаме, че вървим нагоре. И така до самата хижа, която достигаме след малко повече от 3 часа.

Няма как да не се впечатлим от мястото, където е разположена – върха на една скала, от която гледките надолу са като от висока тераса.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова 

Самата хижа е много добре устроена. Там има топла храна, но не и топла вода. Дори и най-смелите се пречупват пред температурата й. През летните месеци, може би се досещате, че има много хора в региона, което означава, че отидете ли там, трябва да резервирате място за спане поне няколко месеца по-рано. Възможностите са три. Можете да отседнете в самата хижа, да си опънете палатка край нея или просто да се шмугнете в спалния си чувал и да си харесате място в двора, където да спите под звездите. И за трите услуги се заплаща (15 евро за легло и 5 евро за вечер на открито).

След достигането на Спилиос Агапитос идва ред и за най-силните емоции от цялото преживяване – изкачването на Митикас. Прости изчисления ни показват, че този път денивелацията за предоляване ще бъде по-малка, но не и времето, което ще ни отнеме да се извисим на 2917 м, поради интересния терен, по който ще преминем (тоест не по-малко от 3 часа от хижата до върха). Той е каменист, на много места тесен и изисква не само повишено внимание, но и използването както на краката, така и на ръцете.

Първоначално отново започваме изкачване по зигзаговидна пътека. Тя е камениста, но не изисква по-специални умения. Колкото повече набираме височина, толкова по-красива става гледката, тъй като виждаме морето, а ако това се случи по изгрев слънце, панорамата е още по-впечатляваща.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

В този участък предимно ще се движим в гора. Излезем ли от нея, пред нас ще се открие гледка към нови върхове. Сред тях е една от целите ни – връх Скала (2866 м), след който започва и най-техничният терен към Митикас. Когато достигнем Скала, ако танцуващите облаци ни позволят, срещу нас ще се открие красива гледка към Митикас. Тя ни подсказва, че подходът към върха ще е достатъчно вълнуващ, ако разбира се, не се плашим от височини.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

Първоначално започваме да се спускаме по каменистия терен, което означава, че трябва да сме двойно повече нащрек и да преценяваме всяка крачка, тъй като от едната ни страна е пропаст. Всички, които обичат подобен тип преживявания, определено ще се радват на това, което се случва около тях.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

След този участък идва ред и на изкачването. То също трябва да се случва много внимателно, а на места е нужно да си помагаме и с ръцете си. Това гарантира още по-голяма тръпка.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

Когато преодолеем тази височина, все още няма да сме достигнали крайната си цел. Виждаме, че ни предстои малко по-адреналинов участък, който обаче се преминава бързо, а след него пред нас вече ще са последните метри до 2917 м. В този момент ентусиазмът е водеща сила, което означава, че докато се усетим, вече ще отправяме поглед на 360 градуса от най-високия връх на планината Олимп.

Олимп
Снимка: Михаела Стоянова

С това обаче предизвикателствата пред нас не свършват, тъй като трябва да помислим и за слизането, което при подобни терени е значително по-трудно от самото качване. Без притеснение обаче тръгваме надолу и с повишено внимание напредваме в крачките, които почти неусетно отново ни извеждат до нормалната пътека. Там също обаче сме нащрек, защото теренът е ронлив и каменист и много лесно можем да се подхлъзнем.

Крачка по крачка отново наближаваме хижата. Даваме си заслужена почивка, удовлетворени от всичко, което сме преживели, а след това продължаваме надолу към Приония. Чувстваме се мотивирани, защото знаем, че приключението ни ще завърши на плажа. Равносметката от него е около 3000 м денивелация за броени часове, много умора, разбира се, но и много усмихнати лица, които заявяват, че със сигурност отново биха се върнали в дома на боговете – планината Олимп.  

   

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.