Ани Томева: 375 км за 22 часа с велосипед

 
1

В следващите редове ще си поговорим с Ани Томева за велосипедни състезания, медали и постижения. Последно тя взе участие във веломаратона “Подбалкански”, в който колоездачите изминават разстоянието от София до Бургас.

снимка: Велоразходка
снимка: Велоразходка

Здравей, Ани. На колко години и от къде си? 

На 31 години съм от малкия, спокоен, подбалкански град Златица.

С какво се занимаваш извън спорта, в ежедневието?

Старши мрежов администратор съм в международна компания.

Кога се запали по колоезденето и от колко години се занимаваш? 

Мисля, че беше 2010 година, колеги и приятели постоянно говореха за колела. Един ден реших да опитам спускане в планината. Отидох да гледам едно състезание по спускане в Сопот, където атмосферата и емоцията бяха невероятни. След състезанието си купих колело.

В кои дисциплини си била състезател?

Състезавах се в дисциплината „Спускане“ 2011 – 2016 година. 2016 – 2017 имам няколко състезания по крос-кънтри. Миналата година за първи път се пробвах на едно шосейно състезание.

В колко състезания си участвала?

Имам над 50 състезания по спускане в страната и чужбина, няколко ендуро и крос-кънтри състезания, 2 шосейни.

снимка: Ани Томева
снимка: Ани Томева

С кои състезания се гордееш най-много?

Национален шампионат на България 2013 – първо място.

Национален шампионат на Румъния 2013 – първо място в категория “Open”

Първото ми ендуро състезание в Ксанти, Гърция 2014 – второ място.

Витоша 100 – 2014 – 8-о място.

Кръг от световна купа Леоганг, Австрия 2013  – не успях да финиширам поради контузия, но се оказа, че съм първата българка взела участие на световна купа. Радвам се, че все пак опитах.

Веломаратон “Подбалкански” – 372 км за 22 часа и 20 минути.

Как реши да участваш във веломаратон “Подбалкански” ? 

Мисля го от миналата година, но нямах шосейно колело. Два дни преди състезанието организаторите ми дадоха колело и аз реших да опитам. Това е нещо като Ком – Емине, но по шосе и си заслужава да се направи поне веднъж в живота.

Какво ти костваше участието? И заслужаваше ли си?

Костваше ми 8000 калории (смее се) и една безсънна нощ. Както каза Тино (организатор на състезанието): “Състезанието е изпитание за силата, духа и преоткриване на човешкия лимит!”  Точно така го почувствах и аз. Разбира се, че си заслужаваше. Всяко постижение си заслужава усилията, които си положил, за да стигнеш до крайната цел.

снимка: Ани Томева (личен архив)
снимка: Ани Томева (личен архив)

Най-лош момент от състезанието? 

На 30 км от Бургас беше около 7 градуса, 2 часа през нощта, спуках гума 2 пъти в рамките на 3 километра. Това е най-бавната ми отсечка. Беше ужасно студено и трудно намирах мотивация да продължа. Най-голяма подкрепа получих от моя съотборник и приятел Явор Димитров, който караше с мен през целия маратон.

Най-забавен и най-щастлив момент от състезанието? 

Цялото състезание беше незабравимо приключение за мен. Най-хубавият момент определено беше, когато видях табелата на Бургас.

снимка: Ани Томева (личен архив)
снимка: Ани Томева (личен архив)

Какви са следващите ти цели?

Нямам цели, отворена съм за всякакви приключения. Благодаря и на Велоразходка за подкрепата. Те повярваха в мен и превърнаха моята мечта в реалност.

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведи твоят коментар!
Моля, въведи твоето име тук.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.