Източник: Дневник

Снимка: Георги Кожухаров

Да караш каяк на сняг е като да караш ски по тревата.

Това каза една от участничките във второто състезание по каяк на сняг, което се провежда на Витоша. По трасе от около 200 м 26 мъже и 10 жени се състезаваха с каяк, удряйки с гребла снега.

В метална тенджера върху газово котлонче, забучено в снега, се правеше билков чай за всеки, който си донесе чаша, независимо дали е участник или зрител.

Преди около седем години каяк клубовете “Тудурини Брос” и “Изтрещтийм” си поръчват каяци от чужбина. Поръчката обаче пристига през зимата, когато в реките е много студено и няма условия за каране. Затова Дамян (Демо) и Ясен – организаторите на събитието, които представляват двата клуба, решават да се качат на Витоша и да опитат спускането с каяк. Оказва се, че е невероятно забавно.

“Няма аналог. Прилича по-скоро на пускане с шейни, отколкото на спускане с истински каяк“, каза Демо.

Преди три години правят първото състезание по спускане с каяк. Първоначално си мислят, че са “открили топлата вода“, но след търсене на информация в интернет разбират, че има дори световна купа по спускане с каяк. В България обаче правят състезанията просто за забавление.

Всъщност началото не е трудно, защото при самото спускане се набира скорост. Проблемът е в края на трасето, когато се разчита на “изгребване и мускули”, обяснява Доника – участник в състезанието от “Тудурини Брос“. Тя се занимаваше с организацията през цялото време, преди да се спусне с каяк,  записваше имената на участниците и подготви жребия за последователността на състезателните двойки.

Единственото условие за участие всъщност беше навременното записване, защото дори и участниците да не разполагаха с каяк и каска, организаторите им осигуряваха. Срещу 12 лв. всеки, осмелил се да се спусне, получи тениска от събитието и застраховка. А единственото условие за победа беше участникът да пресече финалната линия първи, без да излиза от каяка, както се шегуваха организаторите.

През топлите месеци почитателите на каяка се пускат по реките. Демо казва, че най-атрактивните са Рилска река,  Чепинска река, Чепеларска река, Благоевградска бистрица, Струма – там се кара целогодишно. Има и куп други по-малки рекички, които са “по-страшни”, но вършат работа. В последните години ходят и в Австрия и Словакия на принципа “Мечка страх, мене – не“, защото реките им са пълноводни.

Доника разказва, че чувството с каяка в снега е много подобно на сърфиране в морето или на каране на борд. Може да се кара и в дълбок сняг, стига да е мек. Не се изисква специален опит, за да пробваш, казва тя.

За съжаление обаче нито се провеждат курсове по каяк на сняг, нито има варианти за упражняване на този спорт. Ако идеята ви е допаднала, може да се качите на малката ски писта над горната лифтова станция на Драгалевци и да се огледате за лодки в снега. Ако имате късмет, хората от двата каяк клуба не биха ви върнали.

На 4 февруари 2012 г., събота, в София се организира шествие в подкрепа на Природен парк Витоша и на българските гори срещу поправките в Закона за горите, предложени от Министерски съвет.

Начален час: 11.30 ч. от паметника на Патриарх Евтимий (Попа).

Да викнем „ЗА” запазени гори, а не гори, които се водят такива само на хартия, а на практика са писти, а после министър Найденов да се бие в гърдите, че в България горите се увеличавали!

Да викнем „ЗА” край на монопола на „Витоша ски” на Витоша! За свободна конкуренция и подобрено качество на услугите на Витоша!

Да викнем „ЗА” модернизация на нарочно оставените в плачевно състояние от „Витоша ски” ски съоръжения на Витоша!

Час на събиране на площада при паметника на Патриарх Евтимий е 11.00, тръгване в 11.30.

Маршрутът е: Попа – ул. Граф Игнатиев – ул. Раковски – жълтите павета по бул. Цар Освободител – Коня. Край – 13.30. 

Поправките ще позволят по-бързо, по-евтино и на тъмно да се застрояват горските ни територии, като под особена заплаха е най-старият парк на Балканите – Витоша. Поправките ще позволят скрита промяна на режима на плана за управление на парка, който в момента не позволява изключване на имоти от горския фонд с цел застрояване.

Поправките представляват и скрита приватизация на държавните гори, тъй като се предлага инвеститорите в ски курорти да придобиват право на строеж за лифтове и право на ползване на прилежащите ски писти без конкурс и при непазарни цени.

Поправките са минали на първо четене в комисиите в парламента. Шансът за промяна е по време на второто четене. Природозащитните организации внесоха свои алтернативни текстове за промени в Закона за горите. Ако те се приемат, модернизацията на съществуващите ски съоръжения на Витоша ще е възможна без да се допуска скрита приватизация на горите в парка и без да се допуска ново застрояване. Предложено е също строителството на ски-съоръжения и ползването на съществуващи ски писти в горските територии да се правят само на пазарен принцип след конкурс.

На 18 януари на уличен протест въпреки студа се събраха около 2000 души в подкрепа на парка. За около три седмици близо 5 000 души подкрепиха подписката в интернет. Единствено гражданският натиск може да повлияе на управляващите и народното събрание. Трябва да продължим.

Защото свободата, както казва Радой Ралин, е като хляба. Тя се пече всеки ден. 

Ето го и дългоочаквания трети епизод на Ninja Weekends.

Този път картинките идват от Фън Парк Осогово.
Гледайте освен Ninja Squad и Лозьо Димитров, Георги Георгиев, Били, Геш и още много приятели.

Приятно гледане и да си ядете зеленчуците!!!

Крайно време е да направим една истинска критична маса в България!

Всеки може да се присъедини към събитието, както и да го разпространи на близки и приятели. Събираме се в 19:30 на 24 Февруари – Петък на езерото “Ариана” за да направим втори опит за критична маса… в 20:00 тръгваме!

Маршрута ще бъде изцяло по булевардите на столицата за което умолявам всички да се съобразяват и не нарушават правилата за движение по пътищата.

И малко повече за световноизвестното събитие:

„Критична маса“ е събитие, което се състоява обикновено в последния петък на всеки месец в градове по целия свят, на което велосипедисти, скейтъри, хора на ролкови кънки и други самоходни хора излизат масово по улиците. За първи път се организира в Сан Франциско в петък, 25 септември 1992 г.

Проявата не е водена от никой и като група няма цели освен да се среща всеки месец и хората да се радват на сигурността и компанията на други хора чрез каране на колело, кънки и пътувайки през града заедно. Общата философия, изразена чрез широко използван лозунг, е “Не пречим на движението, ние сме движението.” Възприема се като протестно движение.

Днешната им бройка е 16, като отново най-студено е било в Кнежа, където са измерени минус 29.4 градуса. Това подобрява рекорда от 1929 г., когато са измерени минус 26.5 градуса. В Чирпан също е било мразовито – минус 27 градуса при минус 21.2 градуса през 1947 година. На Калиакра са отчетени минус 15.4 градуса. Най-студено там е било през 1954 г. – минус 15 градуса.

В Драгоман са измерени минус 23.8 градуса, което подобрява рекорда от 1991 година – минус 20.9 градуса.

Минус 15.2 градуса е била температурата в Елхово, където през 1991 година са отчетени минус 14.6 градуса.
Във Велико Търново е измерена температура от минус 22 градуса. Рекордът там е бил минус 18°C  през 1996 г.

Минус 19 са били сутринта градусите във Враца, което подобрява рекорда от 1942 година, когато температурата е била минус 18.5 градуса. В Кюстендил са отчетени минус18.2 градуса, най-студено е било през 1935 г., когато термометрите са показвали минус 15.7°C .

В Ловеч сутринта е било минус 19.7 градуса. Рекордът е минус 17.1 градуса през 1996 г. Минус 22.4 градуса е била температурата в Лом. Най-студено там е било на тази дата през 1947 г. минус 18.9 градуса.

В Монтана са отчетени минус17.6 градуса срещу минус 15.5 градуса през 1996 г. В Ново Село е подобрен рекордът от 1963 година, който е било минус 15.5 градуса. Там днес са отчетени минус 17.4 градуса.

Рекорди има и в Оряхово – минус 18.1, Пазарджик – минус 23.4 градуса, Пловдив – минус 24.4 и в Русе – минус 19.8 градуса. И днес от Националния институт по метеорология и хидрология обявиха за страната „оранжев“ код заради много ниските температури.

Според прогнозата след много студената сутрин и дневните температури ще останат доста под нулата – преобладаващите максимални в Северна България ще бъдат между минус 14° и минус 9°, в Южна – между минус 9° и минус 4°, в София около минус 7°.

Сърфисти се възмутиха от клип на Министерството на здравеопазването, част от кампанията „Животът е безценен! Не го заменяй за дрога”, който, според тях, внушава, че практикуващите този спорт са носители на тежък порок.

Според здравното ведомство най-често употребяваните психотропни вещества, освен алкохола и никотина, са марихуаната, амфетамините, екстази, кокаинът и хероинът. Статистиката сочи, че 8,6% от българите на възраст между 15 и 64 г. са употребили психотропни вещества поне веднъж в живота си.

Но сега, почти 37 години след нейната смърт, нейния златен пръстен с емблемата на женския колеж в Мисисипи, и моминско и име изписано от вътрешната му страна е в ръцете на нейния 75-годишен внук, благодарение на усилията на един водолаз.

“Това е невероятно”, казал нейния внук Джон Ентцмингер от Oуктън, щата Вирджиния “Нямах абсолютно никаква представа, че баба ми била изгубила пръстена си.”

Точно толкова изумен бил и Рийд Банджанин, човекът който открил пръстена миналото лято по време на гмуркане в извора, където тя очевидно го е загубила. Той по-късно издирил и нейния внук.
” Гмуркам се от близо 20 години”, каза 38 годишния Банджанин, “и това определено е най-якото нещо, което съм намирал някога.”

Рийд живее в Спрингс, който през 30-те е бил известен като Sanlando Springs, популярно място за плуване по това време . Днес, Спрингс е комплекс от затворен тип, в близост до State Road 434 и се използва само от жителите и гостите му.

Миналия юли, Рийд се гмурнал в на дълбочина около 25 фута, когато неговият метален детектор сигнализирал близо до подводна пещера. Електронният техник от AT &T често обикаля местните извори и пещери в търсене на скрити съкровища.

“В повечето случаи попадам просто на отпадъци, но от време на време намирам обица или нещо друго, което мога да продам за дребни пари”, казал той.

Рийд бързо започнал да копае край мястото,на което детектора отчел и намерил златния пръстен в пясъка.

“Той беше много запазен”, каза той.

Използвайки Интернет,Банджанин открил, че Луиз Хърст, името изписано върху пръстена е на жена, която се е дипломирала бакалавърска степен от колежа през 1923 г., датата, която също била изписана на пръстена. Той също научил, че жената е родена през 1903 г. в Хатисбърг. Но Банджанин достигнал до задънена улица след това.

“След това се молех Бог да ми помогне да намеря собственика”, каза Рийд. “Аз също така публикувах информацията и във Facebook.”

Подтикнат от свой приятел, Банджанин намерил семеен регистър, който посочил, че през 1925 г., Луиз се е омъжила за Робърт С. Ентцмингер, който произлиза от известна фамилия от Семиноул Каунти. Баща му бил пастор на баптистка църква в Лонгууд, а братовчед му бил виден бизнесмен, комисар на окръга и държавен законодател, който също така помогал за развието на Лонгууд в началото на 20 век.

С помощта на Херман Дюър, от Южна Каролина, който се занимава с генеалогия, Банджанин открил, че Луиз е починала през май 1975 г. и е погребан в Блайтууд, Северна Каролина.

Въпреки че не било възможно да върне пръстена на първоначалния му собственик, той научил, че нейният внук, Джон Ентцмингер  живее във Вирджиния. Banjanin се свързал с Entzminger на 17 Декември, на неговият 75ти рожден ден, за да му разкаже за откритието.

“Аз просто не можех да повярвам”, каза Eнтцмингер, пенсиониран инженер. “Той е успял да ме открие.”

Eнтцмингер казал, че баба му никога не е споменава за изгубения пръстен. Той предположил,че тя навярно е плувала в Санландо Спрингс в деня, в който го е изгубила. Луиз е живяла най-вероятно в Южна Каролина по това време и вероятно е била на посещение на семейството на съпруга си в Семиноул Каунти.

На Бъдни вечер, Ентцмингер получил пръстена на баба си по пощата, и той споделил, че планира да го предаде на внуците си като семейна наследствена вещ.

“Това просто са невероятни съвпадения.”

Швейцарецът Ueli Steck и фотографът Jon Griffith изкачиха за един ден северната стена на Пти Дрю по маршрута на братя Lesueur 900 м. М8+ ED3.

Те нощуваха на върха и слязоха на другия ден.

Ето и видео от изкачването! Приятно гледане!!!

Още като малък бях привлечен от опасностите. Всъщност, когато бях на три години се покатерих на огромен шкаф и паднах, като той се стовари върху мен и ми сцепи челото. Моята реакция? Попитах родителите си дали мога да го направя отново. Нарича се ген на търсачите на силни усещания и наистина е открит и идентифициран от Националния здравен институт близо до Вашингтон. От друга страна имам желание да защитавам и помагам на тези, които са изложени на опасност и не могат да се справят сами, както ще видите в сомалийското ни приключение.

Кой всъщност е Боб Арнот – журналист, лекар, пътешественик, писател…? Кое е на първо място?

Както често се случва, когато нашият екип попадне на болен или ранен човек, оставяме настрани камерите и му оказваме помощ. Лекарската професия е на първо място. След навлизането на военноморските сили в Ирак, намерих почти хиляда деца с тежка и нелекувана левкемия. Помогнах за организиране на тяхната евакуация в Амман, Йордания, където тези деца бяха лекувани.

Като първи кореспондент по време на военното нашествие в Багдад, аз избягах и станах първият, който стигна до площада, където събаряха статуята на Саддам. Бързах да стигна до позицията на нашата камера, но спрях, за да окажа помощ на две ранени момчета преди да вляза в ефир.

Вие сте бил телевизионен кореспондент… Как преминахте от тази дейност към налудничавите занимания, които виждаме в поредицата „Д-р Опасност”?

През всичките тези години, през които бях кореспондент, притисках тв мрежите да отразяват трагедиите в Африка и други точки на планетата. От геноцида в Руанда и гражданската война в Сомалия до Дарфур и Войната в залива, винаги съм искал да бъда на най-горещите места, за да разкажа историите на хората, които не могат да го направят сами. Когато се случиха събитията от 11 септември, поисках от тв мрежата, за която работя, да отразя войната. Отговориха ми положително. Когато войната приключи, възможността за пътуване до най-опасните места в света продължи с поредицата „Д-р Опасност”.

Какво да очакват зрителите на ExtremeSportsChannel от поредицата и какво ще ги изненада?

Могат да очакват изумителни и страховити приключения. Това, което ще ги изненада, е колко луди са местата като Сомалия. Трябваше да наемем 150 въоръжени мъже само за основна сигурност. На летището няма сгради, те просто изхвърлят багажа ти на пистата. Това е истинска „черна зона”, където на служители на Обединените нации е забранено да пътуват. Продължителността на вашия живот без охрана би била по-малко от минута.

Кое е най-опасното и екстремно място, на което сте попадал?

Ирак. Бях в 38 огнестрелни битки. Последната бях сам, въоръжен с картечница MP5K. Откачено и непредсказуемо. Афганистан е на второ място. Както ще видите в афганския ни епизод, имахме две въздушни ракети, насочени към нашия хеликоптер.

Кой беше най-опасният момент по време на снимките на „Д-р Опасност”? Човекът или животните са по-опасни според вас?

Няколко са. Падането ми от 10-метрова скала в Йемен едва не ми коства живота. Ако бях продължил да се търкалям още метър и половина и щях да падна в ужасна пропаст. Другият случай беше в Могадишу, където вражеска група искаше да ни ликвидира. Хората са далеч по-опасни от животните, от които можеш лесно да се защитиш. Вземете за пример един ден от епизода в Афганистан. Бяхме в нашия хеликоптер CH-47 и снимахме. Тогава започнаха да ни обстрелват с две ракети „земя-въздух” и картечница. Когато се приземихме, избухна самоделно експлозивно устройство и уби уважаван сержант от 82-ра военновъздушна бригада.

Някога бил ли сте наистина уплашен за живота си?

Това е най-голямата ми грешка. Не се плаша и затова винаги влизам в опасни ситуации. NBC News твърдят, че съм най-опасният кореспондент, който са имали. Предполагам, че единственият ми истински страх е този от адвокатите… особено от бившата ми съпруга!

Няколко пъти съм бил близо:
- Когато ми свърши въздуха на 70 метра под повърхността на островите Галапагос, докато бях повлечен от течението Хумболт
- В обстрелван боен самолет F-16, когато се наложи принудително да се приземим
- Когато иракската артилерия засече позицията ни по пътя към Багдад с главнокомандващата част на американския морски експедиционен корпус
- Да се спусна от немаркирана скала по време на хели-ски в Британска Колумбия, късайки раменни връзки при приземяването
- Кръстосан огън с бунтовници в Абу Граиб, по време на опит за отвличане.

Разкажете ни за най-страшното и най-смешното преживяване, което сте имали?

Най-страшното беше, когато двигателят във самолета ми експлоадира. Бях на около 110километра над пистата, а видимостта беше изключително лоша поради мъгла. Самолетът се тресеше и губеше мощност много бързо. Не мислех, че ще успея, но обучението е толкова важно, просто се фокусираш върху това, което трябва да направиш.

Не много смешно, но се смеем, когато телевизионните кореспонденти дойдат на ръба на опасна част на Ирак, като Фалуя, препускат през случващото се, за да го заснемат и веднага след това избягват, докато нас ни пребиваха, но оставахме в центъра на събитията.

Виждали сте доста опасни места и хора и сте били в доста страшни ситуации. Какво Ви кара да продължавате?

В повечето случаи, се опитваме да спасяваме животи или да вдъхнем сила на абсолютно разбити хора, като разказваме историите им. Това не е без значение, и то ни мотивира да продължаваме.

В предаването на Extreme Sports Channel се фокусирате основно върху политически и хуманитарни проблеми и помагате на хората, страдащи от често срещани вируси и болести. Може ли наистина една известна личност да направи нещо, за да им помогне?

Аз съм член на една нова група, наричана артисти за мира и правдата, и съвсем скоро посетихме Хаити заедно с Деми Мур, Бен Стилър, Джерард Бътлър, Пол Хаджис и Оливия Уайлд (http://www.artistsforpeaceandjustice.com/the-cause.html). Тази група е невероятно добре информирана, дарила е големи суми от собствените си средства и допринася за огромна промяна. Дните, в които знаменитостите посещават бедстващи места само за подкрепа, отминаха. От Анджелина Джоли до Бен Стилър, сега те са интелигентни, опитни и знаят как да направят нещо значимо.

Заснемането на предаване като „Д-р Опасност“ сигурно е доста трудно. Можете ли да си припомните някакви тежки непредвидени обстоятелства, с които се е наложило да се справите? А някакви инциденти или наранявания, които са наложили да използвате медицинските си познания?

Когато бях изместил рамото си след инцидент при скално катерене, се опитвах да получа инструкции по мобилния телефон от болницата в Ню Йорк. И точно на последната стъпка, батерията на телефона ми падна. Болката беше толкова силна, че почти пълзях последните няколко километра до главната пътека. След това ме очакваха осем часа шофиране, преди да бъде наместено.

Разкъсах веждата си в Саудитска Арабия и не исках да пропусна вечерята с нашия домакин принц Султан. Извадих един медицински комплект и заших веждата си сам, гледайки се в огледалото. На оператора му прилоша.

Зад кулисите попадаме на всякакви видове травми и заболявания, като например в Дарфур. Постарахме се да лекуваме пациентите по колкото е възможно по-висок стандарт.

Случвало ли се е да управлявате екстремно превозно средство?

Карал съм Хъмвии много нощи с очила за нощно виждане по време на нахлуването в Ирак. Много е трудно да останеш на пътя. Също така и новия танк амфибия на американската армия в Афганистан, създаден да бъде устойчив на ИВУ (импровизирано взривно устройство). Единствените екстремни транспортни средства, които притежавам са състезателните мотори Ducati 1098 и BMW HP 2 (които използвахме в приключението ни в Южна Африка) и един доста бърз самолет.

Можете ли да си спомните коя страна се е различавала най-много от очакванията Ви? Кои са местата, които все още не сте посетил, но бихте желал

Честно казано никога не съм бил на място, което да не ми е харесало. Винаги съм готов да уча нов език, да изживявам нови приключения и да научавам, колкото е възможно повече, за страстите на хората. Но никога не съм бил в Кавказ и много бих искал да отида там.

Как поддържате форма?

Състезавам се с велосипед през цялото лято, обикновено всеки уикенд изминавам по 160 км. Когато пътувам, съм на фитнес-тренажора и вдигам тежести по 90 мин всеки ден. През зимата не спирам да карам ски. Отдавна се възхищавам на руските скиори и бих искал да тренирам с тях.

Запален ли сте по екстремните спортове?

Абсолютно. Каякинга в бързеи клас 5, кайтсърфинг, скокове с парашут във военни зони, летене с реактивни изтребители, байк надпревари от по 500 мили, екстремни хели-ски, и др… 

Има ли нещо, което не сте опитвал и би ви предизвикало да опитате?

Скок с парашут от близкия космос.

Как възприема семейството Ви тази опасна професия?

Те мислят, че е тъпо и обикновено, като да доставяш покупки. Въпреки това децата ми и техните приятели обожават поредицата и постоянно ме наричат „Дейндж”.

Границата между приключението и опасността е много фина и д-р Боб Арнот ще преведе зрителите през нея. Качвайки се на камион, пълен със сомалийски наемни войници, той поема на пътешествие, което придава ново значение на израза „да носиш оръжие“.

Гмурка се на 50 м. дълбочина в суданското Червено море, обитавано от множество акули, за да разгледа палубата на военен кораб, потънал по време на Втората световна война…

Д-р Боб Арнот е отличен с награди телевизионен кореспондент, международен пътешественик, спортист, лекар и писател. Той разкрива историите на хора, места и местни проблеми с уникалния си стил.

От 6 февруари, всяка седмица, от понеделник до четвъртък, 20:30 по Extreme Sports Channel.

Очаквайте и интервю с Боб Арнот – Dr. Danger!