Редно е да знаете, че покоряването на всеки от тези върхове е трудно и опасно приключение, особено за тези, които ще го направят за първи път.

Задължително е да се подготвите добре и да имате в групата опитен алпинист, а също така и да изкарате някакъв курс за катерене преди да се впуснете в това начинание.

Не на последно място е и подходящата екипировка, която е неделима част от всеки решил да прекара почивката си в планината, а какво остава за тези, които ще покоряват върхове? Информирайте се добре и не пестете средства, за да сте защитени!

Емоциите и радостта от успеха са огромни когато успеете да го направите, така че защо не?

Най-високите върхове в Пирин

вр. Вихрен – 2914 м.

вр. Кутело – 2908 м.

вр. Бански суходол – 2884 м.

вр. Полежан – 2851 м.

вр. Каменица – 2822 м.

вр. Малък Полежан – 2822 м.

Върховете първенци в Рила

вр. Мусала – 2925 м. –  най-високият връх на Балканския полуостров.

вр. Иречек – 2852 м.

вр. Малка мусала – 2902 м.

вр. Дено – 2790 м.

вр. Овчарец – 2798 м.

вр. Голям купен – 2731 м.

вр. Мальовица – 2729 м.

вр. Ловница – 2695 м.

Върховете в Стара планина

вр. Ботев – 2376 м.

вр. Голям кадемлия – 2276 м.

вр. Жълтец – 2227 м.

вр. Малък Кадемлия – 2226 м.

Върховете в Родопите

вр.Голям перелик – 2191 м.

вр. Широколъжки снежник – 2188 м.

вр. Голяма сюткя – 2186 м.

вр. Малък перелик – 2147 м.

вр. Мечи чал – 1875 м.

Витоша

вр. Черни връх – 2290 м.

вр. Голям резен – 2277 м.

вр. Скопарник – 2226 м.

вр. Безименен – 2208 м.

ПРЕПОРЪКИ КЪМ ЛЕТУВАЩИТЕ В ПЛАНИНИТЕ

Анализът на нещастията по нашите планини дава основание да се твърди, че причините за тях са най-често комбинирани, но в повечето случаи те се свеждат до няколко субективни фактора: недостатъчна предварителна подготовка: обща организация, физическа подготовка, технически знания и умения; неподходяща за сезона и терена екипировка и съоръжения; неподходяща тактика, съобразно конкретните теренни и метеорологични условия, метеорологичната прогноза, състоянието на участниците; психологическа бариера за взимане на адекватно решение за изчакване, връщане, прекратяване на проявата (екскурзия, излет) при рязка промяна на условията за движение в планината.

По-надолу ще посочим някои елементарни правила, създадени и проверени още от предците на планинарството у нас. Ние вярваме, че и за млади и стари ще бъде полезно да се опреснят и обогатят познанията в тази област.

ОРГАНИЗИРАЙТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО МНОГО СТАРАТЕЛНО ВАШЕТО ТУРИСТИЧЕСКО НАЧИНАНИЕ.

Набавете си туристическа карта, пътеводител; проучете маршрута, направете консултация; съставете план на движение, съобразете продължителността на преходите в светлото време на денонощието; съобразете се със сложната зимна обстановка.
ПОДБЕРЕТЕ ВНИМАТЕЛНО УЧАСТНИЦИТЕ В ГРУПАТА.

Обикновено това могат да бъдат ваши близки, роднини, приятели, колеги, обаче с едно условие – да са с почти еднаква физическа и техническа подготовка и да притежават добра екипировка. Не формирайте големи групи. Много често съставът на такива групи е разнороден, групата става трудно подвижна, възникват и допълнителни промени.

От значение е и психологическата съвместимост. При наличието на деца и по-слабо подготвени участници техните възможности определят и поведението на цялата група. Обявете ръководителя, водача на групата. Дори и в една по-тясна приятелска или семейна компания следва да има водач, лидер, който да проведе посочените мероприятия.
ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ ЗА ОСОБЕНОСТИТЕ НА МАРШРУТА.

Това означава да имате сведения за опасните зони и пътищата за аварийно напускане; създайте и спазвайте тактиката на движение в зависимост от терена, метеорологичните условия и вашите възможности; тръгвайте рано, за да завършите дневния преход по светло.

НАПРАВЕТЕ ПРЕЦИЗЕН ПОДБОР НА ЕКИПИРОВКАТА И СЪОРЪЖЕНИЯТА.

Не пропускайте да вземете с вас санитарна торбичка с най-необходимите лекарствени препарати и превързочни материали. добре подбрани кремове за лице с висок фактор на защита от слънчевото греене специалните високопланински очила, които ще защитят очите ви от ултравиолетовото лъчение карта и компас фенерче с резервни крушки и батерии резервни топли дрехи и обувки, предпазно фолио (найлон) в случай на принудителен бивак, калорични подсилващи храни (бонбони, шоколад и др.)

ТРЪГВАЙТЕ НА ПЪТ САМО АКО СТЕ ЗДРАВИ - поддържайте целогодишно добра физическа кондиция.

НЕ СЕ ДВИЖЕТЕ САМИ В ПЛАНИНАТА. ИНФОРМИРАЙТЕ СЕ ЗА МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА.

Следете съобщенията за нейното развитие и изменение. Имайте пред вид, че времето в планината търпи резки и неочаквани промени. Следете информациите на ПСС за състоянието на терена в ски-центровете, пистите. Информирайте се за работата на лифтовите съоръжения и лавинната опасност.

ДВИЖЕТЕ СЕ С УМЕРЕН ХОД.

Не бързайте излишно и почивайте така, че след излета или дневния преход да почувствате приятна умора, без мускулна треска; постепенно увеличавайте натоварването и надморската височина; при поява на неразположение направете почивен ден или слезте на хижа с по-ниска надморска височина; усложнявайте и удължавайте преходите постепенно с придобиване на опитност и тренираност.

ОБЯВЕТЕ ВАШИЯ МАРШРУТ С ВЕРОЯТНИТЕ ОТКЛОНЕНИЯ - обявете графика на движение. Той трябва да се знае от вашите близки, приятели и колеги. Съобщете го в поделенията на ПСС. Регистрирайте се в хижите по маршрута.

ВНИМАВАЙТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗГУБВАНЕ.

При мъгла, силен вятър и снеговалеж, особено в откритите части на планината има реална опасност от изгубване. Затова запомнете: движението при подобни условия да става по маркировката, като се използват азимутни скици, компас и карта за допълнително ориентиране; движението да става бавно, без разкъсване на групата.

Следете за броя на хората, не допускайте изоставане; при много тежки условия мислете за аварийно напускане на маршрута. В случай, че не сте сигурни къде се движите, слезнете по безопасен път в горската част на планината и организирайте принудителен бивак; не допускайте паника и разногласия. Вслушвайте се в разумните съвети.

ВНИМАВАЙТЕ ЗА ОПАСНОСТТА ОТ ИЗМРЪЗВАНЕ.

Откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица. Затова: осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици; при умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега; при загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха. Почивката на снега крие опасност от бяла смърт, в следствие на общото изтощение на организма. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол.

ВНИМАВАЙТЕ ЗА ЛАВИННАТА ОПАСНОСТ.

При наличието на определени условия: сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен - СНЕЖНА ЛАВИНА.

Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия трябва много добре да познават лавинната опасност, условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Трябва да се знае, че лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниската част на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати.

ОБЪРНЕТЕ ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ НА ХРАНАТА И ПОДДЪРЖАНЕ НА ВОДНИЯ БАЛАНС НА ОРГАНИЗМА.
ЛЮБУВАЙТЕ СЕ НА ЗАОБИКАЛЯЩАТА ВИ ПРИРОДА, НО Я И ПАЗЕТЕ.

Опаковките с хранителни отпадъци, стъклени буркани и бутилки прибирайте в подходяща торбичка и ги връщайте обратно за изхвърляне в градски условия. Пазете горските насаждения и редките растителни видове.

НАМЕРЕТЕ НАЧИН ДА ПОПЪЛНИТЕ И ОБОГАТИТЕ ЗНАНИЯТА СИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА:

постигане на целогодишна физическа кондиция; познания за качествена, ефективна екипировка и съоръжения и оптимално хранене; познания по топография, ориентиране и метеорология, оказване на другарска помощ и самопомощ, първа долекарска медицинска помощ.

Здравейте, казвам се Радни Станчев, член съм на скейт крю “Yellow Wave” и в тази статия ще се опитам да ви разкажа как и защо аз и моите приятели построихме първата бетонна мини рампа в България.

Първо малко предистория: започнах да карам скейтборд през 1988 година с още 3 момчета от моя клас. Много дълго време се възприемах като street skater и карането на извивки не представляваше интерес за мен. По онова време скейт парк в България нямаше,  а и в световен мащаб са били рядко срещани. Дори много от тези, които са били изградени в началото на 80-те години в Америка започнали да затварят врати. Скейтърите, които търсели къде да карат осъзнали, че един мраморен ръб или някой асфалтиран паркинг дават също много възможности за нови трикове. Аз не бях изключение. Когато се запалих сериозно, street стила беше доминиращ и вече имаше своите звезди. Ще си призная, че дори когато гледах някое скейт видео прескачах частите на vert скейтърите, защото ми се струваха скучни. За първи път това мое мнение започна да се разклаща през лятото на 1991, когато отидох да карам във Варна. Скейтърите там караха пред Фестивалния комплекс и си бяха направили quater pipe висок около 1,5 м. Когато видях Мегафона да прави blunt на ръба, а аз дори не можех ollie по средата на извивката да направя, ми светна лампата, че да караш на извики не е толкова скучно и елементарно както ми изглеждаше. Голямата промяна за мен дойде когато гледах Cheese and Crackers на Almost Skateboards. Този филм за мен е като библията на tranny скейтъра. Сигурно съм го изгледал над 100 пъти като постепенно осъзнах, че мини рампата е идеална за „застаряващ” скейтър като мен.  След като минеш 30 години вече не ти се скачат стъпала, да не говорим за handrails, а пък и всеки ръб по висок от 30 сантиметра си е предизвикателство.

Проблемът беше, че не ми се чакаше още 10 години някой да направи рампа, така че оставаше да си я направя сам. Споделих идеята с най-близките ми приятели и за моя радост никой не се усъмни, че е възможно това да се постигне. И така през лятото на 2007 година започнахме първата копка на това, което днес e Yellow Wave.

Сега в няколко точки ще разкажа как я направихме, като държа да подчертая – не претендирам, че това е правилния или единствения път. Може би вие ще намерите много по лесен начин да постигнете същия резултат.

1. Мястото  –  Едно от основните според мен точки от плана. Имам горчив опит още от малък. Всеки уред, който сме правили с приятели през годините е бил разрушен или откраднат. Всички, без изключение. Така че моят съвет е, ако ще хвърляте толкова усилия и пари, бъдете сигурни, че няма да отидат на вятъра. Баща ми има малко местенце в една вилна зона на 3 км извън града и за мен това беше идеалното местоположение. Така съм сигурен че никой няма да ми държи сметка, че градя незаконен „строеж”  на общинска земя, няма вандали, които да я разрушат или заринат с боклуци, а и наблизо не живеят хора, които да се оплакват от шума.

2. Материал  –  Доста дълго се чудих дали рампата да е от дърво или бетон. Предимството на дървото е, че се работи много по-лесно. Извивките стават перфектно гладки, ако сбъркаш нещо можеш лесно да го поправиш и, не на последно място, при падане боли много по-малко. Недостатъците са, че е доста скъпо (особено плоскостите от шпертплат) и нетрайно. Една дървена рампа изисква поне покрив иначе в най-добрия случай ще трябва да сменяш плоскостите на всеки 3 години, тъй като от дъжда, снега и слънцето те изгниват, раздуват се и се разрушават. Ето и като цени: 2 квадратни метра плоскост от подсилен срещу влага шпертплат с дебелина 2 см струват приблизително 50 лева. Това означава, че за рампа с размери 4 метра широка и 7 метра дълга, което е 28 квадратни метра само за плоскостите ще ви трябват приблизително 700 лева. Ако решите да сложите 2 пласта за повече здравина, както правят някои, сметката се удвоява. Като прибавим допълнителните разходи за скелета (греди и дъски), тръбите за coping-а и винтовете цялата работа ще надхвърли 2 000 лв. От друга страна нямах никаква идея как може да сенаправи рампа от бетон. Ако нямаш нужните машини за бъркане и заглаждане има вероятност повърхноста да стане груба и като паднеш на бетона направо загиваш. Обаче аз съм виждал на какви груби настилки карат някои скейтъри и пак правят невероятни трикове,а и исках да съм сигурен, че ако направим рампата ще издържи максимално дълго с минимална подръжка. Освен това веднъж бетона като стегне става неизползваем повече, така че нямаше да се притеснявам дали някой няма да го открадне. Все едно е един голям камък. При една дървена или метална рампа си остава риска да я разфасоват заради материала. И не на последно място като сметнах разходите за същия размер излязоха около 300 лева.  Трябваха ми 40 торби цимент по 25 кг (5.40 лв) и 60 лв за тръбите за coping, баластра и тухли не съм купувал защото баща ми имаше от преди. Така въпроса за материала се реши. Остана въпроса как може реално да се направи.

3. Планове – Започнах да се ровя из internet за планове на рампи. Има доста добри безплатни чертежи с обяснения кое как се прави. Аз използвах за основа как да направя извивките този:

Тук размерите са в инчове: височината на извивката е приблизително 1 метър, дължината е 2.43 м. като за платформа оставих 60 сантиметра. Това е напълно достатъчно, за да се ходи свободно, но може  да се остави и по широка. Самата извивка става мого лесно. Взимате молив или маркер и го завързвате на края да дебел конец или тънко въже с дължина 2.28 м. Важното е единстено да не се разтяга. Другия край се завързва за пирон който трябва да се забие здраво. Опъвате канапа и чертаете радиуса така както е показано на картинката. След това се изрязва с моторно трионче(зеги) и готово. За да сте сигурни че извивките ви ще бъдат еднакви можете да използвате първата изрязана като шаблон по която да изрежете останалите. На плана пише да се използва шпертплат но и плоскот от ПДЧ става също толкова добре.

4. Подготовка  преди изливането на бетона – Първо се уверете че мястото което сте избрали е равно. При нас имаше съвсем лек наклон и едната извивка стана малко по висока от другата, но не е чак такъв проблем.  Ако не искате да правите кофраж най-добре е да оформите извивките първо от пръст и да изливате бетона отгоре. 10-15 сантиметра дебела плоча е напълно достатъчна. Първо ви трябват 4 греди които да вкопаете полвин метър в земята. За тях се заковават шаблоните.

По тях изграждаме от тухли „кошара” която да напълним с пръст, като оставим 15 сантиметра под ръба на шаблоните. Там ще „легнат” извивките.

SNIMKA 5

След като сме оформили пръстта по извивката слагаме арматурна мрежа, която ще даде якоста на бетона и сме готови за изливане на плочата. Остава само да подготвим тръбите за coping-a. Хубаво е да не са много малки. 2 цола или 60 мм диаметър вършат перфектна работа. Няма нужда да са с повече от 2 мм дебелина на стената и може да са шевни защото са по евтини. За да се захванат здраво за бетона предварително заваряваме за тях „мустаци” от метални пръти с дебелина Ǿ 5 или 6 мм. Тук има и малка особенност. Тръбата трябва да надстърча с около 1 см над извивката и платформата за стъпване както е показано на графикатa.

5. Оформяне на извивките – Няма да ви обяснявам как се бърка бетон. Всеки знае как се прави, по важното е самото полагане по извивката и заглаждането. Моят съвет е най добре да се съберете една бригада от 4 души за бъкането, но този който ще заглажда бетона да е майстор. По добре платете на някого още 200 лева, но да стане както трябва. Веднъж като стегне бетона връщане назад няма. В случая на мен не ми се наложи понеже баща ми я свърши тази работа, за което съм му безкрайно благодарен. Да ми е жив и здрав!

Ние направихме първо двата куотъра и после ги свързахме с равната част по средата. Не знам дали трябва да се спази този ред. Преценете сами.

Пак повтарям, че когато се прави на ръка, бетона няма да стане идеално гладък. За да се постигне качеството на уредите каквито са в един добре направен скейт парк ви трябват специални машини. Дори някои фирми правят уредите предварително в калъпи и ги носят готови на мястото. Тук ние правим нещата от чист ентусиазъм без да претендираме, че ще стане перфектно.  Наистина при карането на такава рампа трябват малко повече усилия отколкото на дървена, но всичко е въпрос на свикване. След  10 минути вече не ти прави впечатление. Не е задължително, но е хубаво след като бетона е стегнал да се боядиса. Ние използваме боя за пътна маркировка. Тя е изключително устойчива на изтриване, предпазва повърхноста от разрушаване, а и придава допълнително усещане за гладкост.

6. Пул  –  Тази година (2010) решихме да разширим малко рампата като затворим едната страна в подобие на полвин пул. По този начин усещането за скорост се променя, а и дава възможност за повече трикове. Особено по извитата тръба.  Тъй като едва ли ще намерите извити тръби, вземете прави и намерете някоя фирма с тръбогиб която да ви ги огъне. За да сте сигурни че ще ги огънат колкото трябва, предварително си направете шаблон от фазер по който да сравнявате.

В крайна сметка, каквото и да направите, съм сигурен че ще ви е кеф да карате на него. Чувството на удовлетворение, че сте постигнали нещо сами, е страхотно. Сега при всеки удобен момент и хубаво време сме там и караме. Вече и децата ни са по големи, така че ги вземаме с нас. Може би те ще са следващото поколение от нашето крю. Нашата идея е да не спираме до тук. Мислим всяка година да добавяме по нещо и да разширяваме, така че пожелайте ни успех. Ние също ви пожелаваме успех в бъдещите ви начинания. Дай боже на всички ни още много години върху дъските!

Радни Станчев / ноември 2010

Източник: www.diyconspiracy.net

Колко често ти се налага в ежедневието да ползваш най-различни възли за всевъзможни и различни цели?

Заехме се да селектираме малко полезна информация за възлите и сплитанията, които могат да се ползват, както в ежедневието ни, така и в доста по специфични условия и ситуации. Всичко зависи от приложението им – от домакинските нужди и декорацията, та до катеренето, спелеологията и аварийното спасяване. Поразрових се и се натъкнах на няколко интересни уебсайта с доста разнообразни представяния на основните и по специални възли. В някои от тях са разгледани подробно и изчерпателно видовете възли използвани в алпинизма и спелеологията. Реших да ги разделя в две групи :

Анимирани

Link – български сайт с анимирани възли
Link – Различни възли подредени в категорий има и версия за i-phone, на английски
Link – Азбучник на възлите, на английски

Скицирани или снимани

Link – Възли използвани при водно спасяване, на български
Link – Доста обширна информация за въжета и възли използвани в катеренето и алпинизма на български
Link – Саит на спелеоклуб Прилеп
Link – Също интересен сайт на спелеоклуб Черни връх с много снимани възли

За да започнеш да тренираш сплитането на различните възли не са ти нужни кой знае колко неща. Две или три въжета с различни диаметри и дължини, една халка с диаметър поне 3см и една пръчка – лост (точилка например).

Всичко останало е въображение и постоянство! : )

Сигурен съм че ще намериш множество приложения на различните възли докато си в планината или просто си почиваш на морето. Не забравяй, че едно въже и познаването на няколко възела могат да спасят теб или приятел попаднал в беда.

Приятно връзване и оплитане на въжето : )

Digital Photography Basics – Surf Sufficient from www.KORDUROY.tv on Vimeo.

Да си изберем снегоходки.
Тези, които може би сте виждали по стените на хижите или на старите снимки, се различават твърде много от съвременните. Днес те са направени от метал, пластмаса или комбинация от двете. Снегоходките имат много вариации във формата и размерите. Но за най-мултифункционални се считат овалните. Моделите за мъже и жени са с малко по-различни форми поради спецификата на крачките при двата пола.
Най-важната черта на снегоходките е тяхната „плаваемост” или възможността им да не потъват в снега. Колкото площта им е по-голяма, толкова повече „плуват”, но се увеличава и тежестта им и се затруднява маневрирането с тях.
Първото нещо, което трябва да съобразим при избор на снегоходки, е теглото на човека. Важно е да се отчете и тежестта на раницата и екипировката, които носим по време на прехода. Другият основен момент е при какви условия най-често ще ги ползваме. В САЩ, Канада, Сибир, Аляска, където има широки открити пространства и снегът е по-пухкав, са нужни по-големи като размер и издължени като форма снегоходки В Европа, включително и у нас, където се редуват стръмни склонове и равни участъци, а снегът е по-плътен и често фирнован, са необходими по-малки като размер и по-заоблени. Изключително полезно е да са със зъби под предния им край, подобно на котките, и метални шипове отдолу – за захващане на лед и по-добро сцепление.

Снегоходките могат да се слагат на всякакъв тип обувки. Закрепването става посредством подвижна и нагласяща се според номера пластина, а за стабилност се притягат най-често по следните два начина:
• с лесно регулируема лента с катарама;
• с автомат, подобен на този при сноуборда.
Всеки от тези два начина има своите силни и слаби стани – първата система замръзва по-лесно, а втората е по-тежка и неудобна за поправка, ако бъде повредена.
Всички модели снегоходки имат три режима на ходене:
• заключен – удобен при движение назад;
• отключен – за придвижване по равни участъци и при спускане;
• с вдигната пета (кокона, подобна на тези при туринг ските) – използва се при изкачване.
Най-общо се разделят на три вида: за разходка, състезателни и за ходене във висока планина.
Техника на ходене.
Изкачване
Зависи от наклона и състоянието на снега. Ако той е по-пръхкав, просто „ритаме” със снегоходките. Става чрез натискане с пръстите, за да може снегът отдолу да се уплътни достатъчно, за да издържи нашето тегло. Прехвърляме тежестта на този крак и повтаряме с другия, а снегоходките са успоредни. Добре е движението да става на малки стъпки, за да се избегне подхлъзване. Друга техника на изкачване е т. нар. „рибена кост”. Става чрез стъпване настрани под ъгъл 45°. По-трудна е за усвояване поради възможността за настъпване на „опашката”.
Петата (коконата) е вдигната, а тялото приведено напред (към склона).

Траверсиране
Целта тук е да стъпваме с цялата повърхност на снегоходките, а не само с ръбовете им. Неоценима помощ оказват щеките, които е най-добре да бъдат телескопични. Тази, която е от стръмната страна, е по-къса, а другата, която е по посока на склона, е по-дълга, за да пазят от подхлъзване и да оказват допълнителна стабилност. Ако склонът е твърде стръмен, не го изкачваме фронтално, а на серпентини. Обръщането става чрез завъртане – първо на вътрешната (която е към склона) снегоходка в новата посока, а после и на другата. Тогава може да използваме дори и пикел за допълнителна опора вместо щеки.
Петата е вдигната, ако изкачваме, и прибрана, ако слизаме.

Спускане
Тук се опитваме да държим тялото леко назад (към склона), а не напред, за да намалим шанса от падане по лице. Движението може да става по същия начин, както при изкачване – чрез серпентини. Друг вариант – по-забавен и по-бърз, е да сложим снегоходките успоредно по склона и да се плъзнем по него, като със ски. Този начин е особено удобен, ако има много сняг. Петата е спусната.

Усвояването на тези умения отнема минимално време – в рамките на няколко минути, ако човек има добра двигателна култура. Другият плюс е достъпната цена на снегоходките и липсата на допълнителна инвестиция – обувки, колани, уроци, лифт-карти и т.н.

Едно от нещата, които хората най- много харесват в преходите със снегоходки, е тяхната мултифункционалност – гъсти гори, клек, стръмни склонове, каменни полета, няма лимит за вас. Другото голямо предимство е възможността да се наслаждаваме на спокойствието и могъществото на зимната планина, да я възприемем в нейната
същност по най-естествения начин – чрез ходене.

Автор: Адам Стърнберг
Превод: Елена Петрова

Ходенето е лесно. Вероятно смяташ, че ти се отдава и докато се шляеш из града, загрижен за икономиката, околната среда или наема, едва ли мислиш за начина, по който ходиш.
Е, опасявам се, че имам лоши новини.
Ти ходиш неправилно.

Вината не е твоя. Обувките са виновни. Не само високите тънки токчета, каубойските ботуши или другите уреди за мъчение. Всички обувки. Те нараняват стъпалата. Променят походката. Нужни са били 4 милиона години да развием уникалния си крак и специфична походка – удивително постижение на биоинженерството. Но само за няколкостотин години сме успели да изкривим чистата анатомична форма, пречейки на ефективността и лишавайки походката от естествената й грация и лекота.
Знам какво мислиш – ако обувките толкова ми вредят, каква е алтернативата?
Просто е. Ходи бос.

Ако поставиш обувката си на масата, най-вероятно върхът й ще е леко извит нагоре и няма да опира. Разбира се, босите ти пръсти не се извиват нагоре; те са устроени да се вкопчват в земята и да помагат при равновесието. Повдигането е, за да може кракът плавно да премине към следващата стъпка – защото самата обувка не го позволява. А кракът би го направил гъвкаво, от петата към външната страна на стъпалото, през свода, преди пръстите да дадат тласък напред. Но обувките не са пригодени да бъдат пластични. Можеш да огънеш почти всяка обувка по средата, но тази сгъвка не съвпада с мястото, където кракът ти би се извил – ако огънеш стъпалото си на това място, то би се строшило на две. За да компенсират тази липса на гъвкавост, обувките повдигат пръстите, за да може кракът да се „люшне“ напред.
Ако пък носиш високи токчета дълго време, сухожилията ти се скъсяват и тогава ти е удобно само с високи токчета. Всяко лято е пълно с жени, оплакващи се от болезнено изтръпване на стъпалата – резултат от смяната на обувките с ток с летните джапанки. Започнали сме да вярваме, че обувките, а не босите крака, са естествени и удобни, докато всъщност носенето на обувки създава нуждата от самите тях.

ДА ПОХОДИМ БОСИ
За няколко нови модела обувки се твърди, че осигуряват ползата от ходенето бос, макар да няма единодушие колко бос трябва да бъде босият крак.

MASAI BAREFOOT TECHNOLOGY – дебелата подметка имитира меката земя. Но не кракът ти прави прехода към следващата стъпка, подметката го прави вместо теб.

NIKE FREE – след десетилетия на ефектни обувки, Nike пуснаха модела Free: лек и гъвкав, в редица модификации, а Free 5.0 е като наполовина бос крак.

VIVO BAREFOOT - кожен пантоф с 3 мм подметка, устойчива на пробив. Достатъчно тънка, за да усетиш камъчетата и достатъчно гъвкава, за да се сгъва на две като портфейл.

VIBRAM FIVE FINGERS - този чорап от плат и гума с отделени пръсти е предимно за спортове сред природата, макар че поне един състезател е бягал с тях на Маратона в Бостън.

ПОХОДКАТА
Ходенето е като всяка друга физическа активност – можеш да се научиш как да го правиш по-добре. Това е указание как в три стъпки да задействаш отново машините в края на краката си.

С обувки
1. Стелката на петата способства за твърдо приземяване, което се утежнява с широките бързи крачки.
2. Дебелата подметка не позволява на стъпалото да се извива. Тази мудна походка с право стъпало понякога се нарича „кравешко ходене.“
3. Твърдата обувка пречи на пръстите да те изтласкат – затова краката работят, за да местят стъпалата нагоре-надолу.

Боси крака
1. По-късите крачки позволяват да се приземиш меко на петата си, с леко превити колене – все едно ходиш по плажа.
2. Естествената стъпка започва от външния ръб на стъпалото, преди пръстите, а тежестта леко се разстила по земята.
3. Пръстите ти са устроени да те тласнат силно напред, за да навлезеш плавно в следващата стъпка.

Ходенето бос е сходно с бягането на бос крак. Идеята е да се елиминира силният удар в петата с нещо като „междинна стъпка“ – да се приземиш меко на петата, но веднага да преместиш тежестта към външната страна на съпалото, през свода и да се отблъснеш с пръстите – като движение в осморка през стъпалото.

В началото на 90-те швейцарски инженер, изучавал босата походка при масаите, разработва обувка, наречена MBT – Masai Barefoot Technology. Обувките били издигнати в култ, защото носенето им упражнява мускулите на краката. Да, след като поносиш обувките MBT, усещаш умора в задната част на краката. Но изобщо не усещаш земята.

С обувките Vivo усещането е различно – те възможно най-много те доближават до ходенето на бос крак. Първото, което забелязах, носейки Vivo, е, че всеки удар на петата ми върху паважа е болезнен. Скоро промених походката си по естествен начин, стъпвайки пó към средата на стъпалото и гъвкаво преминавах към следващата крачка, но краката ми бързо се уморяваха. Мускулите на стъпалото ми не бяха свикнали с такава усилена работа.
След като поносих обувките „бос крак“, открих, че наистина ги харесвам, в частност, защото усещах земята. Този начин на ходене си е цяло откритие. Променя походката и възприятията ти. Перспективата ти спира да бъде хоризонтална, т.е. ограничена до нивото на очите, а започва да става по-вертикална и още повече – обхваща 360 градуса. Добиваш ново усещане за нещата наоколо, включително и тези под теб.

Спортът е извор на здраве, сила и добро настроение, но може да бъде и опасен враг, ако бъде практикуван неправилно. Една от най-важните предпоставки за безпроблемно спортуване е „загрявката”, жаргонен термин, произлизащ от един от ефектите на спортното занимание – повишаването на телесната температура. Спортните специалисти я наричат „подготвителна част (на спортното занимание)”, а физиолозите – „вработване” на организма. Липсата на добра загрявка е една от водещите причини за спортния травматизъм, особено при спортисти любители, и понякога е единствената възможност за предпазване от наранявания. Нуждата от подготовка на тялото произлиза от повишените изисквания, които физическото натоварване предявява към организма. За да им отговори, тялото повишава работоспособността си, но това трябва да бъде с постепенно покачване на натоварването, правилна последователност на упражненията и достатъчно времетраене на подготовката.

За да даде необходимия резултат, загрявката трябва да се подчинява на някои правила:

1. Времетраене – всеки спорт си има особености, но загрявката никога не трае по-малко от 20 минути, тъй като въздействието на упражненията е специфично и постигането на ефект изисква време за реакция на организма.
2. Последователност – загрявката обикновено се състои от две части – обща и специална. Общата част засилва кръвообръщението, функцията на дихателната и сърдечно-съдовата система и подготвя опорно-двигателния апарат. Това обикновено е бягане в умерено темпо, подскоци, раздвижване на ставите, дихателни упражнения, упражнения за гръбначен стълб. Всички това води до повишен функционален капацитет на организма, готов да се справи с повишеното физическо натоварване. Тази част не бива да продължава по-малко от 12-15 минути. Според някои специалисти ориентир за правилно проведена обща част е първото изпотяване на спортиста.

В специалната част се обръща внимание на частите на тялото, ангажирани в съответния спорт, които трябва да са подготвени най-добре. За целта се изпълняват упражнения и движения, близки по структура до изпълняваните в съответния спорт. Така например волейболистите изпълняват различни удари и посрещания на топката, скиорите извършват спускания в по-бавно темпо, плувците преплуват определено разстояние с ниско и умерено темпо и т.н. На тази част от загрявката трябва да се отдели поне толкова, колкото на основната част, а когато я завършим, трябва да се чувстваме леки, топли, пълни с енергия.

Добрата загрявка не свършва само с физическото подготвяне на тялото – трябва да се обърне внимание и на психическата концентрация върху това, което следва. Пропускането на този елемент често води до забавена реакция при неприятни изненади от всякакво естество – неочаквани препятствия по ски пистата, сблъсък с друг играч (при игрите с топка), внезапно „забравяне” на правилното изпълнение на даден елемент (при каране на ролери или скейт). Психическата подготовка е съсредоточаване върху важните елементи за дадения спорт, мисленото им изпълнение и изчистването на съзнанието от странични мисли.

Не на последно място е и „диагностичната” функция на загрявката – възможно е по време на провеждането й тялото да даде сигнал, че нещо не е наред с някоя от неговите части – обикновено това е болка при някое движение. В такъв случай трябва да се замислим наред ли е всичко, дали можем да се адаптираме към проблема и да спортуваме безопасно или е по- добре да посетим лекар. Ето защо загрявката не бива да се провежда машинално и „по инерция”.

Подготовката на организма е важна част от практикуването на какъвто е да е спорт. Често обаче страхът от присмех, надценяването на възможностите и подценяването на опасностите ни карат да пропускаме този важен елемент. Дали обаче искаме, когато остареем да се превърнем в охкащи и пъшкащи бивши спортисти? Нека всеки се замисли и си отговори сам за себе си на този въпрос.

Термоизолиращи материи
Осигуряват добра топлинна изолация плюс лекота и компактност. Това са кухите влакна на Dupont и материи като Thinsulate, Thermastat, Polartec, Termolite. Най-популярна е Polartec - на полиестерна основа и с мъхесто-влакнеста структура, която задържа топлината и същевременно „диша“. Поларите осигуряват отлична изолация, леки и компактни са, съхнат бързо и донякъде са устойчиви на сняг. Освен това са и екологични, тъй като Polartec може да се произвежда от рециклирана пластмаса. Основните им недостатъци са голямата ветропропускливост и силното наелектризиране.

Ветроустойчиви материи
Устойчивостта на вятър помага за задържането на телесната топлина. Материи като Windstopper, Windblock, Wind Pro и т.н., постигат качествата си чрез нанасянето на пореста паста, която задържа вятъра и същевремeнно „диша“. Все по-популярна е и материята Softshell, която има по-добра износоустойчивост и проветривост от класическия Windstopper.
Основен недостатък в случая са термоизолационните качества, тъй като най-често ветроустойчивите материи са по-тънки от поларите и не топлят толкова.

Други материи
Устойчивостта на механично износване е особено важна – материи като Ripstop, Cordura, Kevlar, Supertex, Riplite я постигат чрез интегриране на мрежа от здрави влакна, нанасяне на покритие, топлинна обработка или други технологии.
Редица материи осигуряват еластичност, като запазват водо- и топлоизолационните си качества – Lycra, DuraStretch, подходящи за спортове с големи амплитуди на движение.
Бързосъхнещи материи или такива, които отвеждат влагата навън, като Dryway, 3xDry, Coolmax, Capilene и др., се използват за т.нар. термо бельо.

Всички специални материи имат по-особени изисквания за почистване и поддръжка – в търговската мрежа ще намерите множество препарати на производители, специализирани в тази насока (Grangers, Nikwax).